Много рядко във френската политическа присъда едно съдебно решение може да има такава стойност, пише "Лез Еко". Елиминиращо или освобождаващо, съдебното решение може да вкара мнозинството в нов етап, много по-неясен от предходния. Две години след преизбирането на Жак Ширак, въпросът за неговия наследник е определящ в политическата игра.
"Жюпе ще плати цената на верността си към Ширак", коментира още "Либерасион". Според "Монд" "в мнозинството вече има спекулации около заместника на ръководителя на управляващата десница. Кандидатурите са три - неизбежният вътрешен министър Саркози, кметът на Марсилия Жан-Клод Годен и самият премиер Жан-Пиер Рафарен. "Юманите" смята, че най-вероятно при неблагоприятно за Жюпе съдебно решение Жан-Клод Годен ще поеме временно ръководството на мнозинството до конгреса през 2004 г. А после Рафарен ще оглави партията.
"Франс соар" прави портрет на Ален Жюпе и проследява пътя на едно "свръхнадарено дете". Някои го сравняват с планински бор, който се огъва, но не се пречупва, с човек, който стъпва доста тежко, но солидно. Пътят започва с престижни учебни заведения - "Екол Нормал сюпериор", после ЕНА. Навсякъде Жюпе блести с интелект, липсва му малко човечност. Не го обичат, но го оценяват. В Матиньон, когато Ширак е премиер, всяко произнесено от него слово излиза изпод перото на Жюпе. Наричат го "Амстрад" (по името на един компютър). Едва по-късно Жюпе разбира, че за да бъде обичан, трябва да се усмихва, да стиска ръце, да обръща чаши и да пуска шеги. Едва когато става кмет на Бордо, той усвоява тези уроци. Остава му единствено да преодолее инстинктивната си нагласа, че тези, които не са съгласни с него, не струват нищо, пише "Франс соар".
На първа страница излизащият в Париж "Хералд Трибюн" се спира на оставката на генералния директор на Би Би Си след случая "Кели". Вторият човек в Би Би Си обаче декларира, че оставката на генералния директор не означава, че медията "необходимо" приема "заключенията в доклада Хътън". Грег Дайк добавя: "Не разбирам за какво Би Би Си трябва точно да поднесе извинения". Дайк, вторият човек в Би Би Си, също подаде оставка.
"Би Би Си би трябвало да закачи бяло знаме над централата си", пише кореспондентът на "Либерасион" от Лондон и припомня, че на практика тази обществена институция, в която работят 24 000 души, включително 2000 журналисти, е обезглавена и бъдещето пред нея е несигурно... Решението на съдията Хътън е било зле прието в британския обществен радио-телевизионен канал, зад него съзират ограничения на свободата на пресата. Бивш главен редактор на емисията "Днес" заявява: "Журналистите от Би Би Си са скандализирани от този абсурден доклад."
Лондонският кореспондент на "Монд" обобщава основните претенции към Би Би Си: недостиг на журналистическа прецизност, липса на редакционен контрол, арогантност на ръководителите". Така основаната през 1922 г. Би Би Си (British Broadcasting Corporation) е в най-тежката си криза с властта след конфликта в Суецкия канал през 1956 г. Според "Фигаро" "покаянието на Тони Блеър внезапно премина в меден месец". Изданието цитира бивш член на кабинета Блеър, който отбелязва, че единственият валиден в случая въпрос е: дали премиерът не излъга народа? А "Трибюн" смята, че докладът Хътън може да се окаже фатален за автономията на Би Би Си.
