"Нувел Обсерватьор" още от корицата си пък говори за "скритата страна на журналистиката". И цитира Волтер, който е гледал на пресата като на "литературна измет". Докато зад всичко това се крие доста труд, желанието да разровиш истината. Вярно е и това, съгласява се изданието, че все по-малко хора са склонни да търсят някъде из килерчетата истината, която намирисва, както споделя известен френски разследващ журналист.
Дали журналистите не действат по заповед на силните на деня?, пита още ежедневникът. И подчертава, че дори във Франция (а не само в Италия) връзката бизнес-медии е повече от ясна: групата Дасо държи "Фигаро", "Експрес", Пино - ("Поен"), Арно ("Ла Трибюн"), Буиг (ТФ1) Лионе дез О (М 6), Лагардер ("Мач", "Теле 7 жур", "Ел", "Журнал дьо Диманш"). И сякаш, за да подчертае колко жива може да е журналистиката, "Нувел Обсерватьор" публикува серия репортажи от пазара на смъртта в Америка, където често се срещат и хора, които харчат повече за издръжката на своето куче, отколкото за поддръжката на родителите си. А също дават и колосални суми за траурни церемонии (общо - 17 млрд. долара).
"Поен" твърди, че грижата за сетния покой е типична и за французите: за 1000 евро можете да разпръснете пепелта от урната на свой близък в морето или в открития космос. На смъртта се залага, пише "Поен", тя е табу, но все повече се поетизира. Разпитана от "Юманите ебдо" френска антроположка подчертава, че има обновление на "погребалните обичаи".
"Фигаро магазин" пък се позовава на друг социолог, който твърди следното: "Западната култура размени местата на секса и на смъртта. Някога беше неудобно да се говори за секс, днес е задължително. Някога беше нормално да се показва смъртта, днес е забранено. Смъртта изчезна: вече не се носи траур". "Журнал дьо диманш" дава и приблизителната сума на едно погребение във Франция - 3 000 евро.
"Мач" публикува мрачни фотоси на "живи-умрели". Става дума за корабокрушението на юг от остров Лампедуза, между тунизийски и либийски териториални води. Там беше открита малка моторна лодка с нелегални имигранти от Либия, умрели от глад и жажда след повреда в мотора. В началото те са били 85, после повечето от телата на мъртвите са били хвърлени в морето. И накрая италианските власти са открили 28 тела, от които 13 мъртъвци. Това са сомалийци, тунизийци, мароканци и египтяни - драма на хора, тръгнали нелегално да търсят по-добър живот.
"Пред лицето на тази трагедия, кого да обвиняваме?". пита Ве Ес Де. "Експрес" пък събира разкази за Голямата война, за Първата световна, от последните оцелели. Най-младият от тях е на 101 години, а ветеранът ще отбележи своята 109 рожден ден тъкмо на Коледа.
"След няколко дни или месеци ще изчезне живата памет за войната 1914-18", пише "Експрес". И припомня - в Първата световна загинаха 10 млн. войници, от които 500 000 французи, което е 16,8% от мобилизираните. Или - всеки шести! Средно по 900 французи са умирали дневно на фронта в Първата световна война. Какво казват днес ветераните? "Беше абсурдно да стреляме едни по други, казва столетникът Леон със слаба усмивка. И допълва: Днес стискаме ръце с германците, но не беше ли по-добре да го бяхме направили преди?", цитира го "Експрес".
