"Ал Кайда" удари американците в сърцето на Рияд", отбелязва "Фигаро", като подчертава, че кръвопролитието съвпадна с пристигането на Пауъл. Три неща според "Фигаро" издават почерка на "Ал Кайда": самоубийствената операция, едновременните експлозии, максимумът западни жертви. "Ал Кайда" е единствената терористична група в света, която може да организира подобна акция, пояснява експерт от Шри Ланка, познаващ организацията.
Групи обаче крадели логото на "Ал Кайда", за да имат по-голям успех техните операции. "Саудитската монархия е пряко визирана в атентата", подчертава още "Фигаро". Според "Ла Кроа" атентатите са послание, което може да се обобщи така: нито краят на талибаните в Афганистан, нито краят на режима на Саддам Хюсеин не дават окончателната победа. "Където и да сте в Ориента, сигурността ви няма да е гарантирана" - така "Ла Кроа дешифрира посланието на атентатите.
По повод на Ирак "Юманите" подчертава, че администрацията на Буш се оказва изправена пред ислямистките демони, които някога сама е отгледала. Комунистическото издание подробно се спира и на оставката на британския министър Клеър Шорт, която се е противопоставила открито на резолюцията за големи пълномощия на силите на коалицията в Ирак. По повод на ООН и първия днешен дебат по проекторезолюцията "Фигаро" подчертава, че френската дипломация ще се движи по миниран терен и няма да има много козове спрямо Вашингтон и Лондон, които непрекъснато ще се позовават на "цената на кръвта".
И сега към протестите и стачките във Франция. Френският премиер Рафарен заяви още преди общата стачка, че не улицата е тази, която трябва да управлява. За "масовото "не", дошло от улицата", пише обаче "Уест Франс". Според "Льо Дофин" улицата е взела думата. "Репюблик дьо Сантр" дори подчертава, че "Франция е на улицата". "Ла Кроа" определя движението на протестите като "успешно", а "Миди либр" изтъква, че вчерашната мобилизация е била безпрецедентна от времето на големите протестни движения през 1995 г.
"Юнион" пък пита: "Не се ли върви към социална атомна експлозия? Доколкото фронтът на протеста е толкова силен, че не е ясно как министърът на труда може да подобри проекта, който е истинска културна революция и предизвика толкова враждебни лозунги. Реакцията беше предвидима, доколкото и Лионел Жоспен трябваше да отложи това досие за по-нататък, подчертава "Юнион". Франция изгуби така поне десетина години в колебания и не намери сили да се насочи към терапия, която да излекува тази нейна болка, пише изданието.
