Неговите депутати се цепят на фракции, министрите се клатят от твърдения и обвинения, а по-малкият коалиционен партньор е неудобно налагащ се. И през последните месеци двете ключови приватизационни сделки се обърнаха надолу с главата. Общо погледнато - не особено приятна картина е заключението на Роб Уитфорд.
След което авторът на статията пояснява, че въпреки всичко международните пазари са странно оптимистични към България. На какво се дължи всичко това? Според Уитфорд по-скоро на тенденциите на глобалната икономика, отколкото на българската специфика.
Първо, има недостиг от атрактивни източноевропейски книжа на борсите. Хората искат висока доходност, а нашите еврооблигации са по-доходни от американските държавни облигации. Второ, България продължава да има нисък бюджетен дефицит и нарастващ брутен вътрешен продукт. Колкото повече българската икономика се подобрява, смята финансовият анализатор Гевин Грей, толкова повече тя спира да зависи от хаоса в политиката. Ежедневната политика е по-скоро маргинална, твърди в заключение Роб Уитфорд в статията си за "Капитал".
И прави един паралел. Ако правителството на Иван Костов беше паднало преди 3-4 години, това би било много знаково и би донесло сериозен удар върху икономиката. Докато днес инвеститорите са склонни да калкулират дори известен политически риск, още повече, че смяната на правителства в региона е често явление.
"Краят на Симеон" обаче обявява новият десен вестник "Седем". Статията, която носи подписа на Едвин Сугарев, съзира в яхтения скандал последно спускане на завесата преди финала. В действителност първо Бойко Борисов вече обяви, че има лоши, които са в близост с властта. В поисканата, а след това неприета оставка на генерала, Едвин Сугарев съзира знак за моралния крах на режима Сакскобургготски. Защото има и следващо действие, прогнозира Едвин Сугарев. И поставя някои въпроси: защо докладът е бил толкова постен? Къде са акулите на престъпността в него? И защо, докато някои групировки все пак са притиснати, една то тях диша с пълни гърди? Става въпрос за групировката ТИМ, се казва в анализа на вестник "Седем". За тази групировка се знае, че е свързана с военно-морското разузнаване, настоява Сугарев. И пита: случаен ли е фактът, че вицепремиерът Василев е син на шеф на ВКР на военноморските сили?
"168 часа", от своя страна, дава доста подробности около разработката "Холдинг", свързана с дейността на взривения Иван Тодоров-Доктора. От нея става ясно, че фирмата на Доктора "Амигос" била един от най-сериозните перачи на пари през 1996-1997 г. Тогава фирмата купувала много големи суми долари от различни банки. Банкери твърдят, че са превъртени милиони долари. Три оборота на американски долар тогава са носели на притежателя си 5700 лв. (при онези стойности на лева).
Заключението на '168 часа" е, че Симеон е отиграл блестящо ядрения скандал. Обществото научи кои са лошите и е убедено, че има такива. А царят (и неговият генерал), подчертава изданието, остават целите в бяло. Сега, според "168 часа" , Симеон може да уволни който си министър пожелае; да арестува престъпни босове; да парира атаките на опозицията.
"Капитал' от първа страница под снимката на премиера констатира: "Симеон избра "Коч" (става дума за сделката с БТК) След което изданието пита: Защо?
Отговорът явно не е лесен. "Капитал" на цели две страници изброява отделните хипотези. И така става ясно: че Турция е стратегическа държава за Симеон Саскобургготски. След като лично е посредничил за сделката с "Шише джам" за завод за плоско стъкло в Русе, сега премиерът се е спрял на турската оферта и за телекома. И то въпреки атаката на посланик Пардю и американското посолство. "И при турците има американци, даже по явни", цитира думите на Симеон "Капитал".
Изданието прави портрет на групировката "Карлайл груп", която играе с "Коч и Тюрк телеком" и установява следното. Това е една от най-мощните инвестиционни групи в света, управляваща активи за 13 млрд. долара. Джордж Буш-старши, бившият държавен секретар Джеймс Бейкър, бившият британски премиер Джон Мейджър и бившият шеф на ЦРУ Франк Карлучи са част от имената на ведомост в "Карлайл".
В. "Седем" обаче не пропуска друг скандал от седмицата: дали българи са помагали на Саддам да шпионира НАТО. Става дума за публикация в "Сънди таймс", в която се твърди, че иракски спецслужби са организирали в София обучение на свои офицери. Помолен от "Седем" да коментира информацията, бившият шеф на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов заявява, че ако това е така, то е могло да стане само чрез бивши офицери на ДС. А иначе той допуска, че това може да е операция, целяща да дискредитира България при следвоенното възстановяване на Ирак".
"168 часа" настоява на друга иракска новина: натискат ни да опростим дълга на Ирак. Подобно предложение - за общо опрощение на огромните дългове на Ирак, идва от американският финансов министър Джон Сноу. "168 часа" разпитва политици, които твърдят, че и дума не може да става да зачеркнем 1,7 млрд. долара дълг. Потърсен за мнение, Клаус Хил, президент на белгийската финансова компания "Иист-уест", обаче пояснява: новият режим може да откаже да признае всички дългове за военна продукция към режима на Саддам. А 90 % от българския дълг е от военни доставки".
Иначе "Капитал" обръща поглед към здравната реформа с поредните неуредици лекари-пациенти и съзира някаква светлина в началото на тунела. "168 часа" пък твърди, че се подготвя законопроект с който ще бъдем задължени да гласуваме. Отказът да се гласува ще ни струва 100 лв. "Седем" съзира още един скандал: българският интернет е вече под пълен полицейски контрол, което означава, че се послушват всички.
И накрая вестник "Седем" се обръща към читателите си с един апел - да се вдигне паметник на Гошо Минчев, на най-големия бунтар в българската музика, както го определя изданието. Идеята дошла на концерта "Цвете за Гошо". Скулпторът Георги Чапкънов-Чапа е вече готов с проект за паметника. И сега идва най-трудното - набирането на средства. Спомнете си Гошо Минчев...
