Мали Колмани в "Телерама" признава, че е малко стъписана от образите, които пък идват от Кербала. На жени, забулени в черно от главата до петите (казано с езика на "Пари Мач" "вече няма нужда да се пребражда лицето, дойде времето на фереджето"). Така Багдад заприлича на Техеран, продължава Мари Колман в "Телерама".
Жени в черно, мъже в кръв, Кербала 2003, но "въпреки тези окървавени лица, разказва специалният пратеник на "Мариан", те ликуват от това, че са заедно, че могат да покажат силата си, да възродят една традиция, забранена от садамистката диктатура. Според "Телерама" тези религиозни бичувания имат и "терапевтична функция" Иракските шиити от десетилетия търпят унижения и кървави репресии. Нека се научим да приемаме това насилие без етноцентрично съждение", призовава изданието.
Опасността идва от другаде, от възраждането на ислямския радикализъм. Да, "шиитската заплаха съществува в Ирак", твърди Александър Адлер в "Пари мач", "особено ако американците умножат несръчните си намеси и униженията". Специалният пратеник на "Поен" прониква в Садр-Сити, бивш Саддам Сити, в шиитското сърце на Багдад "Имамите всеки ден печелят терен". Същото казва и жител на квартала: "Днес правителството, това е джамията".
В очакването на истинското правителство, безредие в Багдад. Жителите на Багдад чакат да се премине от войната към мира. Засега те тънат в хаос, пише "Поен". Всеки ден болниците в Багдад приемат десетки хора, с прострелни рани. Баща на семейство разказва, че всяка къща има оръжия, за да се защитатава. "Поен" отива и на пазара на крадците в Багдад. Там двамина мъже изпробват автомати Калашников, стреляйки към небето. Цената на Калашников - Между 15 и 30 евро. Тук се намира всичко откраднато, всякакви оръжия, всякакви фалшиви документи. "Все едно че Ирак живее във фалша и илюзията, между неяснотата и бунта" - пише "Поен".
А какво в това време прави полицията? "Какво искате, пита полковник Хосейн, началник на стотина агенти по опазване на обществения ред". Аз дори нямам патрулна кола, всички те бяха откраднати".
"Курие ентарнасионал" пък разказва коя е най-новата ругатня в Америка. И тя е "французи с французи такива". "Журнал дьо диманш" съобщава, че в някои ресторанти в Ню Йорк са започнали да бойкотират минералната вода Евиан. Американците са решили да пият по-малко френско, но това не е единственото наказание, твърди "Нувел Обсерватьор". Обяснението на Жак Жулиар: "Ако Франция е единствената сила, която трябва да бъде наказана, това означава, че американските ръководители - един вид "здравеняци от предградието" - са решили "да наказват за пример". Ирак във военен план, Франция в дипломатически план". "Нувел обсерватьор" говори и за "американската рана на Жак Ширак" Той, който в момента е заподозрян в антиамериканизъм, той, "който толкова обича американския народ, кока кола и уестърни, който е изкарал лятното бизнес-училище на Харвардския университет през лятото на 1953 г."
"Експрес" пък разказва за една бомба със закъснение. Човешка бомба. И това е демографията - настоява Дени Жамбар. Става дума за 40 милиона деца под 15 г. които в момента израстват в трите страни на Магреба (Алжир, Мароко и Тунис), без да имат реална надежда да си намерят работа в идните години. Би трябвало тези държави да имат икономически растеж над 8% през следващите години, за да погълнат тази вълна от търсещи работа. Отхвърлена, тази младеж ще се радикализира срещу господството на капитала и ще затъне в експлозивен фундаментализъм. Или тя ще иде да търси своето бъдеще в Европа, най-вече във Франция, бившата страна колонизатор".
"Телерама" също размишлява над този глобален свят и показва как страна като Мали се съпротивява срещу глобализацията. Специалният пратеник на "Телерама" "напразно" търси "фаст-фуд" в Бамако. Обяснението обаче е икономическо. "Нито Холидей Ин, нито Мак До. Никакъв чужд инвеститор не смята, че да инвестира в Мали е рентабилно. Мали е твърде бедна страна".
