След три нощи на ожесточени бомбардировки иракската столица очаква с притеснение битката по суша, отбелязва специалният пратеник на "Журнал дю Диманш". А жител на Багдад споделя пред него - това ще бъде битката на лъва с мишката. Вестникът публикува и една ужасяваща снимка - на мъртъв иракски войник, убит (въпреки бялото знаме, което размахва) в желанието си да се предаде.
"Паризиен-Диманш" отбелязва, че по всичко личи против американската воля Турция е изпратила свои военни части в северната част на Ирак.
"Нюзуик" от своя страна контрира с изявлението на турския министър-председател, че страната му е получила зелена светлина, за да разгърне свои сили в Ирак, след като е дала съгласието си да отвори въздушното си пространство за прелитането на съюзнически самолети. А "Сънди телеграф" допълва, че напрежението между турски и кюрдски военни на място е ясно доловимо.
Тази война ще промени света, обявява на корицата си "Експрес". Изданието предлага и свидетелствата на морския пехотинец Скот Колкинс: "Убих хора, които виждах идеално - на 100-тина, 200 метра от мен. И мога да ви кажа, че не съществува нищо, абсолютно нищо, което да може да ви подготви на 22-годишна възраст за подобно нещо!"
Под заглавие "Това е войната" "Телерама" запознава читателите си с мемоарите на бившия пехотинец Антъни Суофорд, участвал в първата война в Залива. В нея той не спестява нищо - отвращението от труповете на убитите иракчани; страха от това да намериш смъртта си в Залива и същевременно желанието да умреш, за да свърши всичко; приятелят, обхванат от пристъпи на параноя...
От излизането си в началото на месеца книгата, озаглавена "Jarhead" (Перкото), бе наредена от "Ню Йорк таймс бук ривю" в Пантеона на най-добрите книги, писани някога за военния живот. Антъни Суофорд разказва например как е подготвяно от военните пристигането на журналист. "Те ни казваха какво трябва да говорим - че сме супермотивирани, че вярваме в нашата мисия и че сме щастливи да бъдем тук и да защитаваме интересите на Америка. Точно същото, което казват днес войниците, които интервюират. Аз знаех, че това е цензура. Или както повтаряше един сержант - "Ти си в морската пехота. Тук свобода на словото не съществува."
Доста иронично е, тъй като ние бяхме там (или поне така изглеждаше), за да защитаваме Конституцията на САЩ, допълва Суофорд.
"Ве Ес Де" отбелязва от своя страна - информацията е конфискувана. Изданието се базира на служител на Би Би Си, според когото има много по-силна цензура на картината и информацията, отколкото по време на първата война в Залива. Той цитира и предупреждение на Пентагона, че всеки открит сателитен сигнал ще бъде заглушаван, независимо дали е сигнал от комуникациите на иракската армия или на независим журналист, изпращащ информация на своята медия. И по всичко личи, че американските военни приемат присъствието само на журналисти, които подкрепят войната, допълва изданието. Дори и да сте просто скептично настроен, не сте допускан, цитиран е служителят на Би Би Си.
А за журналистите Пентагонът е издал около 50 закона, които не бива да бъдат престъпвани по никакъв повод, добавя "Поан" в специалното си издание от 70 страници, посветени на войната. Забранява се в репортажите да се споменават имената на загиналите, както и имената на пленените. Забранява се да се говори за предстоящите операции. И правило №4 - забранява се употребата на алкохол.
Единственият проблем на американската армия са т.нар. "Wild Cats", или дивите котки. Така наричат репортерите, които не са причислени към някоя военна единица, придвижват се сами и са решени да отразяват операцията с цената на всичко.
За дипломатическата цена на войната пък разсъждава в днешния си брой "Зюддойче цайтунг". Свършено е със Запада, обявява изданието. Малко повече от десетилетие след рухването на Изтока, Западът също вече трудно удържа положението си. Остава Америка. За колко дълго обаче, пита се "Зюддойче цайтунг".
От страниците на "Обзървър" бившият британски министър на външните работи Робин Кук предупреждава, че Великобритания ще съжалява, че се нареди до САЩ за сметка на Европа. А сирийски професор, цитиран от гръцкия "Та Неа", констатира: "Излишно е някой да се опитва да напада Запада отвън. Западът сам ще рухне отвътре. Един ден той ще бъде разрушен от твърде силното желание да притежава, което носи в себе си."
