"Капитал" държи най-напред да представи "императорите на нова Русия", сиреч хората, които реално дърпат конците на бизнеса и политиката в страната на Путин. Става дума, разбира се, за олигарси като Михаил Ходорковски, "Юкос" (състояние около 8 млрд. долара), Владимир Потанин, "Интеррос" (1,8 млрд. долара), Вагит Алекперов, "Лукойл" (1,3 млрд. долара) и т.н.
Колкото до посещението на Путин в България, "Капитал" си задава въпроса: каква е целта? Носталгия по българо-съветската дружба или нещо друго? Точно по време на визитата на Путин Ханс Бликс ще представи в ООН нови данни за Ирак, напомня вестникът и се пита възможен е вариант президентът Първанов да заема открито проруска позиция? Как тогава ще реагира Вашингтон, продължава с въпросите "Капитал" и предполага, че вместо одобрение, току виж Буш наложил санкции на София (примерно за пиратство на интелектуална собственост).
Като "лек колорит" "Капитал" определя идеята на премиера Сакскобургготски да покани тъкмо сега на гости княз Дмитрий Романов - наследник на руската корона. Едва ли българският премиер прави "монархически намек", смята "Капитал", но определя съвпадението като "лека дипломатическа нетактичност". И пише в заключение: "Симеон явно е забравил, че когато български президент преди години отиваше в Мадрид, самият той заминаваше за Мароко."
"168 часа" пък твърди друго: "Правителството саботира Путин". Аргументите на изданието: отказ да се отпуснат средства за предстоящата визита на руския президент (тя е поета от частни спонсори). Никой от кабинета не възнамерявал да преговаря по конкретни проекти. "168 часа" дори твърди, че вицепремиерът Николай Василев е обяснил, че е болен, че не може да участва в подготовката и тайно отишъл да кара шейна в Боровец.
А "Капитал" се обръща към социолозите с въпрос: как стои съотношението между фили и фоби в наши дни. За привържениците на СДС визитата на Путин не е изключително събитие, те се боят тя да не повлияе на позицията ни за Ирак, подчертава агенция "Маркет линкс". Привържениците на БСП обратно - искат засилване на връзките с Русия. А оценките на привържениците на НДСВ са между двете крайности.
Във вътрешен план "168 часа" прогнозира голямо дебнене, което вече е почнало в НДСВ. Понеже жълтите нито подкрепят кабинета, нито искат промени в него, нито харесват ръководството си. "Капитал" прогнозира нови трусове в съдебната власт и размествания във ВАС и ВСС.
Според вестник "Избор" (новият десен вестник, който вече е на пазара) всичко опира до игри между морала и закони, сиреч обществото бере резултатите от дългогодишните игри с архивите на Държавна сигурност. "Избор" предлага и ексклузивно интервю с бившия шеф на следствието (сега депутат от левицата) Бойко Рашков, който анализира незаконните подслушвания и аферата "Гном", а в новия си брой, който излиза утре, се спира и на споровете около националната идея (Веселин Методиев) и скандалите около БТА (Панайот Денев).
"168 часа" търси отговор на проблемите и другаде - в това как Симеон говори с депутатите си. Защото не били един и два проблемите, по които депутати от мнозинството напразно чакат аудиенция от своя лидер. Ала това се случва все по-рядко. Запознати твърдят, че царят мълчи и рядко говори, пише вестникът. Ако е съгласен, дава картбланш с думите: "Действайте, имам ви доверие". Ако се съмнява, вдига вежди и пита: "Наистина ли така мислите?". Ако нещо не му хареса, отсича: "Въпросът се обмисля още малко". И там нещата спират.
В интервю за "Избор" психиатърът д-р Любомир Канов (който живее в САЩ) настоява: "Часовникът на българската политика изобщо е спрял". Причините: непрочетеното минало и разтлението, което то продължава да упражнява върху нас, дори чрез медиите.
"168 часа" пък не може да сдържи негодуванието си от статията в "Ню Йорк таймс", която нашумя през седмицата и нейния гротесков стил към България. За целта "168 часа" прави неин римейк, само че към Америка.
Америка ли? - пита "168 часа" в отговор на Морийн Дауд. И подчертава, че докато живеещите със самочувствие на свръхсила амриканци си поставят за цел в името на лични интереси да разбъркат света, България си остава една от малкото страни, готова да им се протече на помощ. Колкото и американците да се чудят как се казва нашия премиер, той все пак си е истински монарх, обидено отбелязва "168 часа", подчертавайки, че колкото и да е плешив Симеон, както пише "Ню Йорк таймс", неговата история може да се проследи във времето, когато прадедите на Буш са ръфали полусурово еленово месо в някой вигвам по липсата на закусвални за бързо хранене.
Изобщо, сме си "кръстоносна нация", шеговито твърди големият български режисьор Рангел Вълчанов пред в. "Капитал". И пояснява: не само защото сме на кръстопът, но и защото през родното му село Кривина със сигурност били минали шведи кръстоносци, с които се кръстосала негова прабаба и така Рангел Вълчанов станал роднина с Ингмар Бергман, който иначе не го припознавал. Сетне Рангел Вълчанов подема някои от причудливите си истории, които не изненадват от устата на автора и на особено актуалния днес филм "Последни желания", описващ войната, изкукалите монарси и жалките васали, пише "Капитал".
А накрая, вече в първо лице, Рангел Вълчанов разказва и за собствената си среща с войната. За това как като дете дълго досаждал на дядо си, участник в Балканската и Първата световна, да му обясни какво е войната. Накрая старецът отстъпил, погледнал го със страшна тревога в очите и казал: "Мале, не ме питай. Войната е една свинска работа. Това го запомни от мене."
