"Либерасион" вади на първа страница думите на Жак Ширак, че се задава "добра година". На което "Либерасион" гледа с резерви и го коментира с думите: "След като приспа левицата през пролетта, ето че президентът на републиката ни обещава още една чудодейна година. Но това е - пише "Либерасион", - Франция си избра Ширак след седем години размисъл."
"Фигаро" смята, че Ширак вече е започнал реформите с откриването на премиера Рафарен и на неговия екип. "Юманите" пък е несъгласен тъкмо с това - всичко предвещавало завой надясно и потъпкване на завоювани социални придобивки.
Пожелания, пожелания валят и по франкофонската преса. Някои от изданията като "Ел Муджахид", който излиза в Алжир, го правят още от 31 декември в специално издание. Всекидневникът подчертава, че 2003-та ще е година на Алжир във Франция. Събитието щяло да бъде отбелязано още утре в Двореца на спорта в Берси с грандиозен мегаконцерт.
А в същото време - Ирак. "Монд" продължава да търси и да се опитва да формулира френската позиция в казуса. Изданието намира, че в новогодишното си обръщение президентът Ширак достатъчно е наблегнал на френското различие. След което "Монд" се пита следното - защо ангажираните френски интелектуалци, които подкрепиха операциите в Босна, Косово и Афганистан, сега по-скоро са въздържани.
Бернар-Анри Леви отговаря с думите: "Не, знам, не ми е ясно." Бернар Кушнер, известен като ярък защитник на човешките права, смята, че антиамериканизмът прави иракската криза трудно читаема. Друг известен философ и публицист - Ален Финкелкро, отговаря на въпросите на "Монд" с думите: "В морален аспект войната срещу Ирак, срещу диктатор като Саддам може да бъде оправдана; в политически аспект обаче това поставя много проблеми." На същото настоява и известният политолот Пиер Аснер: "Да не бъдем наивни. Борбата за човешки права има геополитически следствия."
А "Либерасион" се опитва да види 2003-та през очите на европейците. Обобщени сондажи от страните в ЕС показват, че хората я възприемат по-скоро в някаква ледена тръпка. На хоризонта се задава война, еврото стана на година, а цените се повишиха. Но това е монетата, която си струва и струва, отбелязва "Либерасион".
