Акбар е техеранец, който заминава за Букурещ. Той е механик и там среща Дана, красива студентка със сини очи. Идва и първото дете, и за да се ожени за любимата си, Акбар приема православието. И ето го осъден. "Мюсюлманин, който сменя вярата си, рискува смърт", споделя той. Посолството на Техеран бързо ги забелязва и иска експулсирането му. Трябва да бягат. Полша им затваря врати, след дълги игри на котка и мишка успяват да минат в Словакия, а оттам - в Сангат, Северна Франция. Знаете продължението... "Нощем, подобно на хиляди бежанци, семейството се опитва да стигне до бреговете на Англия, пише "Пари Мач". За целта трябва да се избегнат камерите, граничарите, патрулните кучета. Надежда, която се ражда с идването на нощта и се стапя в всяка сутрин". До тази ноемврийска нощ, когато Ана, Акбар и техните две деца се натоварват в каросерията на един камион. И той ги отвежда до рая. И така - 7 години, за да стигнете от Букурещ в Бирмингам, много или малко е това? А защо Англия? "Тук получаваме на месец 730 евро от британското правителство. Наемът на апартамента, вода, ток и отопление са платени. Здравните грижи - също". И все пак, дори в Ангрия, пише "Мач" те са живели година без документи и със страх в стомаха. В продължение на година Акбар е имал отказ, защото властите са искали да се убедят, че е преследван по религиозни причини, задето е станал християнин. "Поискаха ми да изброя 12 апостола и аз не можах, признава Акбар". След което пита: "А колко християни могат да го сторят?"
И сега отново към бежанците и лагера в Сангат. "Журнал дьо диманш" посвещава дълъг репортаж на проблема. В четвъртък, четем в репортажа, лагерът е приел нови 22 бежанци. Двама от тях признават, че дори не знаят защо френската полиция ги е изпратила там. "Сангат, който е станал легендарен чак до кюрдските планини". Там впрочем ни отвежда "Поен". Оливие Вебер е заминал за Киркук, откъдето бунтовници срещу Саддам очакват развръзката. Всички кюрди се готвят за битката и се питат кога ще атакуват американците.
Но това не е единствената война по страниците на седмичниците. За война срещу насилието и порното по телевизията, говорят "Поен" и "Ла Ви". "Ла Ви" обаче прави интересен експеримент. Събира родители и деца в един апартамент да гледат непрестанно телевизионни програми. Оказва се, че децата гледат по-дистанцирано на нещата на синия екран и имат собствено мнение. Въобще проблемът е, къде е границата? - пита "Екип магазин". И се позовава на Пит Сампрас, който говори за стреса в тениса, за войната на корта. "Трябва да ядеш, спиш и дишаш все едно, че играеш тенис" - споделя Сампрас. Затова и фактът да е номер едно в тениса в продължение 6 години, направо го съсипал.