Невероятният скандал избухнал, когато двамата от подсъдимите били доведени с охрана, пребити и целите окървавени. Според версията на полицаите обаче целта не е била да изтръгнат самопризнанията им с побоя, а просто отвърнали на провокациите. Единият от украинците ги заплашвал, че след като се измъкне невредим от българското правосъдие, ще ги намери и избие. Каквато и да е причината обаче, подобни неща ще се случват, ако от МВР продължават да водят опасни престъпници като обикновени джебчии без белезници. Защото е необходимо законовата уредба да се изработи така, че хем обществото да е спокойно и сигурно, че килърите няма да бъдат изпуснати на първия ъгъл, предлага "Новинар", хем адвокатите им да нямат основания да съдят държавата в Страсбург за нарушените им права.
Друга далеч по-скандална и по-значима новина обаче като че ли остава на по-заден план, засенчена от кървавия екшън. Юпитата вземат "Булгартабак", пише "Новинар". За "Булгартабак" княз Кирил надви Чорни, допълва от своя страна "24 часа". Това са коментарите на икономическите наблюдатели след отворените оферти за цигарения гигант. Колкото до цялата ситуация - вестникът я илюстрира с колаж на президентите Буш и Путин, седнали на съзаклятническа раздумка пред кутия цигари "Виктори". До тях Николай Василев се е привел и притеснено ги подпитва - "Е, разбрахте ли се за Булгартабак?".
Но пък може би след най-мръсната приватизационна кампания, видяна в България, ще дойде и мигът на истината. Добрата новина все пак е, че макар и поизвехтяла мома, "Булгартабак" не е съвсем без кандидати. Лошата обаче е доста по-ясна, отбелязва "24 часа". Могат да се очакват само обвинения в опорочени сделки, приятелски връзки, царствени схеми и тежка корупция, ако лобито на Чорни загуби например. И ако спечели лобито на княз Кирил. Иначе се оказа, че "Булгартабак" печели в сравнение с 2000 г. Само че единствено заради увеличените цени на цигарите.
Е, сладкодумец е Николай Василев, отсича и "Труд". Като го слуша човек ще си каже, че подводницата, наречена България, ще изплува на повърхността. Ама май може и да се окаже като в албанския виц - че подводницата е с гребла. А пък засега изглежда всичко става по формулата - ти си мислиш едно, пък то става съвсем същото, тоест това, което всички очакваха.
Но пък то и в цялата страна ситуацията се развива така - като в приказката Мечо Пух: "И ний вървим, вървим, вървим - и все е петък", коментира за "24 часа" едногодишното управление kd Сакскобургготски кметът на София и лидер на Съюз "Свободни демократи" Стефан Софиянски. Ръководството на партията обвини управляващите в остър кадрови дефицит и в подмяна на професионалистите заради политически назначения. А в икономиката кабинетът работи слабо и неорганизирано - министерството трябва да се закрие, отсича Софиянски. Не може да казваш: аз променям нещо, а да правиш същото. Необходим е бърз ремонт, защото все пак трябва да се яде и работи.
Необходимо е също така още много неща да се променя, и то бързо, за да може да се промени и порочната практика 50% от завършилите гимназия да се оказват дотолкова подготвени, че да получават двойки на кандидатстудентските изпити. Защото резултатите са ясни - и тази година 50% двойки на Вапцаров, само един пълен отличник, обявява "Труд" резултатите от изпита по литература за УНСС, който беше на тема "Вапцаровата поетическа представа за бъдещето". Е, оказа се, че темата за Вапцаров уби вярата и надеждата на половината кандидат-студенти за Икономическия. Най-тъжното от всичко обаче е, отбелязва вестникът, че двойките биха били доста по-малко, ако младежите пишеха за "Представата за бъдещето в шоуто на Къци Вапцаров". Така или иначе проучване показа, че доста от тях така и така не правят разлика между двамата.
Работеше изключително бързо, имаше способност да взема смели решения. Така си спомнят един от най-известните български скулптори Любомир Далчев (починал на 15 юли) негови съвременници в специална статия в негова памет в "Стандарт" - в памет на човека, чиито ръце сякаш летяха и в синхрон с мисълта и вдъхновението запечатваха творчески мигове и който не хранеше завист и омраза към никого. А самият Далчев споделя приживе: "Моят образ се мени постоянно, но това съвсем не съм аз. Това, което съм, това е моето изкуство, човекът в мен с неговото достойнство."
