Тази форма на заболяването обаче е традиционно срещана в страната и е най-силна при суша, успокояват лекари. Страшно е заразяването по въздуха, което най-често завършва със смърт, допълва "24 часа". Рискът от смърт при кожната форма е минимален, допълва шефът на отдел "Противоепидемичен контрол" към Министерството на здравеопазването пред "Стандарт". Лошото обаче е, че няма пари да се правят изследвания както на месото, така и на хората, които са били в контакт с тримата заразени.
Освен че няма пари за понякога животоспасяващите изследвания, за какво още те не достигат в държавата? Но явно и това не е писано да узнаем и все още само чакаме новини от неделята, отбелязва "Труд" по повод провелото се тайно съвещание на кабинета. Беше изненада, защото никой не го съобщи по-рано. Какво е обсъждано знаем бегло от няколкото думи, изпуснати от участници. Какво всъщност е решено обаче ще научим, когато му дойде времето. Именно тези три неща правят заседанието тайно, следователно интригуващо, убеден е вестникът.
Финансовият министър Милен Велчев нарече срещата неформална и така тя стана само още по-любопитна. Защото неформално е, когато Министерският съвет запъпли по някой многообещаващ баир за гъби или се поразкърши с плажен волейбол. Пет часа разговори на министрите, и то в представителна държавна сграда - това вече си е формално отвсякъде. И не може решения да остават секретни. Така че чакаме още от неформалната неделя. Още повече че е ставало дума за държавния бюджет, тоест за парите, които ще имаме или които ще ни вземат догодина, категоричен е "Труд".
Чакаме още и от самото правителство. Защото оказва се, че ни управляват тройкаджии, а 42% не виждат нищо добро в работата на кабинета "Сакскобургготски", оповестява данните от социологическото проучване, проведено от НЦИОМ, "Дума". Народът решил да тегли и търпи, 45% смятат, че парламентът работи по-лошо от предишния, допълва информацията за ситуацията в страната "Монитор" с резултати от изследване на "Сова-Харис". Мнозинството от хората обаче не искат предсрочни избори, защото вече не виждат алтернатива. Процентното измерение на неодобрение към трите власти съответно е 60,9 към парламента, 59,7 не одобряват работата на съда и 52,7 на сто - на правителството. И изводът на "Стандарт" - народът писа тройка на властта, бедността е стиснала хората за гушата, безработицата е техният кошмар. Нищо добро не се е случило в страната за една година, категорични са българите.
А какво всъщност се случва в страната - "Половин България купена с прани пари, финансовото разузнаване потвърждава 90% от сигналите за сделки в приватизацията, праща ги в прокуратурата", както разкрива "Пари" на първата си страница. През това време "властта се хвана за ръкойката", както отбелязва "Стандарт". Не дават на царя сърп да открие жътвата, качват Симеон на комбайн, за да е напредничав, а не като и Тато и Костов, допълва "24 часа". Комбайни с климатик и всички екстри са строени за ВИП-гостите, допълва отново "Стандарт".
PR-акцията обаче съвпадна по време с тайнственото заседание на кабинета, хвърля мост отново към началото "Монитор". Дали обаче царската фасада ще успее да скрие успешно втория план? Например факта, че селскостопанската ни продукция е неконкурентно способна, защото за нея държавни субсидии, каквито се отпускат във всички нормални страни, не се предвиждат. И всъщност това е и основният въпрос, който трябва премиерът сам да си постави - не как да ожъне една пътечка и да влезе в новините като кадър на стар, соцкинопреглед. Истинският му проблем днес е как да отсее зърното от плявата. И на нивата, и сред хората.
Но всъщност, това което трябва да ни влече е не стремежът да разрушим всичко из основи и пак да правим всичко отново, а по-скоро истинската ни традиция. Защото такъв ни е генът и трябва да го следваме - да следваме съдбата си на източноевропейски мечтатели поети, а не на американизирани западноевропейци, убеден е авангардистът Васил Симитчиев в интервю за "Дума". А смисълът е в поставянето на въпроси и търсенето на отговори. Отговорите винаги са релативни и никога не може да се намери точният, но поне така следваме изконния си стремеж към търсенето на истината.
