Българският печат днес - 26 януари 2001 г.

С�р �ред разчетите на правителството страната ни ще бъде приета в Европейския съюз през 2006-2007- ма година. Независими икономически експерти обаче смятат, че сме доста изостанали. Според оптимистите сред тях стандартът ни на живот ще се изравни със западноевропейския едва след 2010-та година. Колкото до песимсите - те ни дават и по-дълги срокове. А някои от тях стигат дори до 125 години. И преди да настъпи пълно отчаяние, "Труд" бърза да внезе доза надежда - "Частично членство в Евросъюза", разкрива вестникът в уводното си заглавие. Става дума за намерението на президента Петър Стоянов да предложи вариант за частично членство в Европейския съюз днес на икономическия форум в Давос. "Труд" се позовава на неназовани, но "добре осведомени дипломатически източници". Става въпрос за това България да поеме по-отрано политическите си права и задължения на пълноправен член, докато изпълни икономическите критерии за приемане в Евросъюза. Донякъде подобна идея не е лишена от логика. Защото ако тя бъде подкрепена от страните-членки на съюза и те се съгласят да ни дадат такова частично членство, подобен акт ще има силен психологически ефект върху българите, които губят надежда, че скоро ще бъдем приети в Европейския съюз.

Но всъщност - опасността от разочарование не идва само от евентуалното ни не-приемане в Европейския съюз. Защото няма по-страшно от излъган и измамен народ, а нашият сега се чувства така. Затова - "Извинявам се на обикновените хорица, които мизерстват долу, защото нищо не направихме за тях". Това отбеляза вицепрезидентът Тодор Кавалджиев в интервю за Хоризонт, което съвсем естествено бързо се превърна в една от водещите новини за вестниците и части от него се препечатват в повечето от тях. "Знам какво ще ми се каже веднага - ама ние вдигнахме Шенген. Само че българските граждани, огромното мнозинство, това не ги интересува, защото те няма какво да ядат, а камо ли да пътуват в чужбина. Затова трябва честно поведение към хората. Виновните, които са на път да провалят поредния шанс на българската демокарция, да си получат заслуженото и да отидат там, където трябва. Трябва да живеем живота на народа, а не да се правим на богоизбрани, самозаблуждаващи се, че наистина всичко е по мед и масло", отбелязва още Тодор Кавалджиев. За пореден път обаче се получи следното - за мизерията и излъганите надежди се извини този, който има най-малка вина. Уви, Кавалджиев остана сам в искрения си гняв срещу корупцията, сред отчаянието на изхвърлените от борда българи и в бунта срещу политическата лакомия, тъжно констатира Новинар. И това е може би, както някои ще побързат да отбележат, защото той няма вече място в новите предизборни листи. Но също така може и да е защото той има доблестта да говори дори и тогава, когато тези, които трябва, няма да го чуят. И сега какво се получава - ами Дон Кихотът Кавалджиев е на път да стане политическа Касандра - древната пророчица, която всичко предвижда, но онзи, от когото зависи това да не се случи, не й вярва, отбелязва от своя страна Труд. Сега вицепрезидентът върши смъртен грях - той си позволява не само да мисли, но и да говори. И сякаш се превръща в дисидент на управлението. Но далеч преди местните избори от 99-та година, той каза, че ОДС ще ги загубят. Не го чуха, ама така стана. Предупреди, че има корупция - те се направиха, че става дума за филанкишията, а не за тях, припомня вестникът. Сега вече той бие тъпана и за загуба и на парламентарните избори.

А до каква степен има основание за това? - СДС води с около 3,5% пред БСП, но като цяло тази разлика е в обсега на статистическите грешки, отбелязва директорът по изследванията на Галъп Живко Георгиев в интервю за вестник "Пари. Досега през последните години традиционно личностният оптимизъм е бил по-голям в сравнение със социалния. Сега обаче и в двете области има песимизъм, но оптимизмът е повече за развитието на страната, а личностният е по-малко, отбелязва Живко Георгиев. И в общи линии положението сега може да се опише с перифразиране на Кафка - има страшно много надежда в този свят, но не и за мен. И тази скотска битка за оцеляване едва ли дава на човеците най-добрия сън и най-добрия начин на изява. Но пък в такива моменти човек винаги има към какво да се обърне - защото изкуството е призвано да дарява любов там, където нея я няма, споделя графикът Иван Нинов в интервю за "Демокрация". Защото освен да се храни, човек трябва и да обича.

Но пък животът трябва да се приема такъв, какъвто е - нищо не може да се промени и макар, че той сам може да си се променя колото си ще, нашата работа е да го приемаме такъв, припомня "Стандарт" в памет на писателя Мирон Иванов някои от неговите прозрения. А иначе, по някакъв свой път, светлината винаги идва до нещата от живота.