Подкрепа за членството ни в НАТО ни обещава и американският сенатор Джон Маккейн, който е на посещение у нас. Мнозинството от Конгреса в Съединените щати е зад кандидатурата на България, разкрива "Демокрация" на първата си страница. Освен правителството трябва обаче и хората да бъдат привлечени зад идеята за интеграция в Северноатлантическия съюз, отбелязва сенатор Маккейн в интервю за "Труд". Това, което искате да чуете, е, че членството в алианса е важно, за да може България да поеме полагащото й се място в света. Интеграцията в пакта ще доведе и до по-тесни политически и най-вече икономически връзки с европейските държави и със Съединените щати. Тя ще подсигури и статута на България като важен член на международната общност. Това, което може би не бихте искали да чуете обаче, допълва той, е, че членството в НАТО означава и, че съюзниците в алианса трябва да увеличат разходите си, а тези пари ще дойдат от джоба на данъкоплатците в тези страни. Членството в НАТО означава и друго - че един ден може да се наложи български мъже и жени да се бият далеч от родината си и да загинат, докато някой друг е на свобода. Затова и в политиката оцеляват тези, които имат щастието в крайна сметка да чуят от избирателите си - "Не съм съгласен с теб, но ти вярвам".
Какво обаче правят сегашните български управляващи, за да им повярват? Притиснати от часовника, който неумолимо отброява 800-те дни, след които трябва да усетим новото време, те се разшетаха да търсят външна подкрепа за програмата си, отбелязва "Труд". Хвърлиха "Булгартабак" на тезгяха в лондонското Сити, закичиха с орден американския герой - сенатора Маккейн, разясниха на йорданския крал Абдулла възможностите за арабските инвестиции у нас, посъветваха комшиите в Истанбул да се поразмърдат за "Горна Арда". Е, лошо няма, отсича вестникът. Само че за съжаление, ако светът не ни отговори и без неговата помощ, реформите ни ще закъсат като втори мост на българо-румънска река и като турска каскада на родопски баир.
Ако сега обаче е времето за качествена промяна, трябва непременно да се има предвид едно - не може никое решение да бъде добро, ако не е взето върху основата на вярна, необходима с оглед на съдържанието на проблема и достатъчна за пълното му и цялостно изясняване информация, категоричен е професор Минчо Семов в анализ за вестник "Труд". Затова е крайно време да бъде създадена независима експертна комисия, която да проучи работата на статистиката, за да даде предложения за реформи, които ще послужат за сигурна информационна база. Защото още Гьоте е отбелязъл, че "Старото заблуждение е най-опасно за новата истина".
След изборите обаче е като след пазаруване на битака - усещаш, че е по-добре да са те измамили за цената, отколкото за качеството. За реформите числата са най-достъпния ориентир. За качеството на хората обаче нещата са малко по-сложни, признава "Труд". И като че ли за тези, от които ще зависи цената, която ние ще плащаме, единственият ни по-читав ориентир е рождената им дата. А като чете рождените години на министрите и техните заместници, човек се чувства като на конкурс за мис, в който съобщават гръдните обиколки на хубавиците, разсъждава вестникът. В общи линии в това правителство основния конфликт ще се базира върху оста млад-стар. Само че няма нищо по-трудно от това човек да установи към коя група да се причисли. И тъй като интервалът между времето, когато човек е твърде млад и твърде стар, е твърде малък, затова вестникът дава следните критерии - ако си правите илюзии за бъдещето, значи сте млади; ако си правите илюзии за миналото - сте стари. Ако обичате да гоните момичета, но мислите, че има достатъчно време за това, значи сте млад. Ако обичате да гоните момичета, но вече не можете да си спомните защо го правите - е, ами значи сте стар. И - ако мислите, че знаете всичко, сте млад, ако вярвате на всичко, сте стар, а ако подозирате всичко, сте на средна възраст. При всички случаи обаче, ако правите глупости, значи сте стар, млад или на средна възраст. Млад сте само тогава обаче, когато вярвате, че имате време да ги поправите.
Източник: RFI
Последвайте ни
