К ато малка петъчните вечери за Ана Аспри включвали невротренировки, при които сензори измервали мозъчната ѝ активност, за да я научат да функционира по-ефективно.
Прекараното време с баща ѝ – известния биохакер Дейв Аспри – преминавало в разпределяне на хранителните му добавки преди поредното пътуване. Когато идвало време за сън, тя отказвала да ползва нощна лампа от притеснение, че това може да наруши циркадния ѝ ритъм, пише New York Post,
Едва петгодишна, когато Дейв я предупредил да не яде от отровния див грах в двора им, той не ѝ казал просто, че ще я заболи коремът. Вместо това ѝ преподал бърз курс по биология.
„Начинът, по който реши да ми го обясни, беше чрез рецепторно химично свързване и междуклетъчни контакти“, разказва 19-годишната днес Ана.
„Всъщност беше много ефективно“, признава тя. „Той не просто искаше да разбера какво се случва, а защо и как то има значение за мен. Осъзнавам, че на повечето деца не са им обяснявали нещата по този начин.“, добавя тя.
Някога смятани за екстремни и периферни, практики като тези, популяризирани от Аспри и други пионери в областта на дълголетието, постепенно си пробиха път към масовата уелнес култура. Но далеч преди „биохакинг“ да се превърне в модерна дума, той вече беше част от ежедневието на децата на първите му проповедници.
- Да израснеш „биохакнат“
Докато растял, Коул Брека не мислел много за навиците на семейството си, въпреки че те били далеч от нормата.
„Вероятно бях единственият 15-годишен първокурсник в отбора по американски футбол в целия щат Флорида, който вземаше пептида BPC-157“, казва с усмивка 25-годишният днес Коул.
След като Коул навехнал глезена си по време на мач, баща му – Гари Брека – го запознал с експерименталния пептид. Днес той е любим на фитнес маниаците и се популяризира заради потенциала си да подпомага възстановяването на тъканите.
Преди мачове баща му винаги му давал специален протокол. „Казваше ми: „Трябва да приемеш точно определено количество електролити, микроелементи и аминокиселини“, спомня си Коул. „След това поглеждах към момчето до мен и виждах как яде опаковани полуфабрикати, пие газирано и това е цялата му загрявка.“, добавя той.
Понякога Гари дори вземал сина си от училище по обяд, за да го заведе до близкия център за криотерапия, което предизвиквало озадачени погледи от страна на училищния персонал.
Днес Гари Брека е един от най-влиятелните гласове в света на биохакинга. Неговото шоу „The Ultimate Human“ се превърна в основна платформа в уелнес пространството, а в обкръжението му влизат популярни личности като Робърт Ф. Кенеди-младши, Джо Роган и Дейна Уайт.
Но преди подкастите и връзките със известните личности, Гари работел в застрахователния сектор и отглеждал три деца с тогавашната си съпруга, превръщайки здравето в централна част от семейния живот.
„Забавлението ни през уикенда беше да правим Кросфит тренировки“, спомня си Коул. „Фитнесът е нашето любимо място.“, добавя той.
Не всяко от децата обаче било толкова ентусиазирано да прегърне спортната философия на семейството. „Аз съм по-скоро с научен тип мозък“, казва 28-годишната Мадисън Брека, по-голямата сестра на Коул.
Когато взела шофьорска книжка, родителите ѝ предложили да поемат вноските за колата и застраховката ѝ – при условие че се съгласи да спортува редовно.
По онова време това изглеждало разумно. Днес, когато разказва за тази сделка на приятели, тя обикновено предизвиква изненада.
„Мнозина си мислят, че това едва ли не подтиква към хранително разстройство. Но идеята беше по-скоро: „Искам да те видя да тренираш. Искам да превърнеш тези рутини в навици за живота ти като възрастен, а наградата е, че ще плащам колата ти“, обяснява Мадисън.
Meet the biohacker kids whose dads are trying to live forever https://t.co/DqTU3vScqU https://t.co/3ucwIhZwdU
— New York Post (@nypost) November 6, 2026
У дома нищо от това не изглеждало необичайно.
„Сега съществува този термин „биохакинг“, но докато растяхме, това за нас беше просто животът“, казва Коул. „Винаги е било около нас.“, добавя тя.
Поне докато не видели какво се смята за нормално в другите семейства.
„Приятелите ми мразеха да идват у нас“, разказва Коул. „Стоиш цяла нощ, играеш видеоигри с момчетата, отваряш шкафа и вътре има само пресни плодове. После отиваш у някой приятел и виждаш бисквити, чипсове и шоколади.“, добавя още.
Мадисън също обичала да опитва от лакомствата в другите къщи – докато удоволствието не отстъпело място на съжалението. Тя си спомня за своя приятелка, чийто килер бил пълен с вредни десерти.
„Казвах си: „Това, че родителите ти ти позволяват да ядеш тези неща, за мен е направо лудост“, споделя тя. „После изяждах около шест от тях и се чувствах ужасно.“, добавя тя.
Нейните родители обаче наблягали на образованието, а не на наказанията.
„Казваха ми: „Виждаш ли, изяде всичката тази храна и затова те боли стомахът“, разказва Мадисън. „Те наистина искаха да ни обяснят, че тялото е единственият дом, в който живееш през целия си живот – така че трябва да се грижиш за него.“, добавя тя.
Ана по подобен начин подбирала внимателно храната си, като често помагала в приготвянето ѝ от нулата.
„Родителите ми никога не са се правили, че ако опитам нещо вредно, то ще ме убие. Дори напротив, насърчаваха любопитството ми“, казва тя. „Но дори когато бях съвсем малка, бях от децата, които постоянно четат етикетите със съставките.“, споделя още.
Веднъж, по време на училищен къмпинг, тя поискала да прегледа хранителната стойност на продуктите, предвидени за вечеря, преди да реши дали да яде.
„Мисля, че никога досега не съм виждал някой да чете етикета на това“, отбелязал нейният учител.
В онези дни Дейв Аспри правеше фурор в предприемаческия свят със своята марка Bulletproof, съчетаваща кафе с ниско съдържание на плесени, хранителни добавки и съвети за хранене. По-късно той бе широко признат като един от хората, помогнали за стартирането на движението за биохакинг, разширявайки дейността си в редица свързани предприятия.
- Границите на родителските протоколи
Дори най-отдадените родители биохакери не могат да заобиколят един основен факт: децата не винаги следват заповеди.
„Ще си призная, че понякога оставах будна малко след часа за спане, за да чета на лампа с червена светлина“, казва Ана.
Коул пък поставил границата при иглите.
„Можеше да съм тежко болен и баща ми да ми каже: „Коул, трябва да си направиш тази инжекция с витамин B12 или тази система“, а аз се заключвах в стаята си“, разказва той. „Имаше един случай, в който той ме гонеше около дивана с тези инжекции и викаше: „Слушай, това ще ти помогне!“, а аз му отвръщах: „Не ме е грижа дали ще остана болен до края на живота си!“.“, добавя той.
При Мадисън съпротивата дошла в университета, когато се отдалечила от здравословните принципи и качила много килограми.
„Пиех много алкохол, за да се впиша. Работех в спортен бар, ядях всякаква храна, без дори да се замислям. Бях в лоша връзка и търпях неща, които не трябваше“, споделя Мадисън. „Почти се бях откъснала от собствените си морални ценности.“, добавя тя.
Когато пандемията я върнала у дома по време на последната ѝ година в университета, тя едва разпознала човека, в когото се била превърнала. Тогава се хвърлила здраво в тренировки, разработила си режим с добавки и отслабнала.
Сега тя работи заедно с баща си в клиника и казва, че собствените ѝ проблеми са ѝ помогнали да се свърже по-добре с пациенти, които чувстват, че са изгубили контрол върху здравето си.
„Радвам се, че това беше част от моя път, защото сега мога да разбера хората“, казва тя. „Това не е глезотия на дете на богати биохакери. Аз съзнателно направих тази промяна сама.“, добавя още.
- Уелнес по техен собствен начин
Днес Ана, Мадисън и Коул са пренесли елементи от практиките на бащите си в своя зрял живот.
За брата и сестрата Брека сутрините често започват с излагане на първата дневна светлина. Коул продължава с ранна тренировка заедно с баща си, докато Мадисън се отправя към своята сауна, ледена вана и легло с червена светлина.
„През 2020 г. бях просто момиче, запалено по природосъобразния начин на живот, а сега съм стандартна 28-годишна жена“, казва тя. „Уелнесът спря да бъде нещо странно и стана шик.“, добавя още.
Както Мадисън, така и Коул са учили медицински грижи, където се сблъскали с рамка за здравето и медицината, която не винаги съвпадала с тази, с която били израснали. С течение на времето всеки от тях пое по свой собствен път.
Коул и баща му станаха съоснователи на компания за водородни таблетки – добавки, състезаващи се на пазара с обещания да неутрализират вредните свободни радикали, да поддържат клетъчната енергия и да помагат за възстановяването на мускулите.
Той стига и до екстремни Cast-практики в общия им интерес към човешките възможности, завършвайки маратон от седем състезания за седем дни на седем континента, използвайки протокол, разработен съвместно с баща му.
Мадисън от своя страна намира своето призвание след тежка здравословна криза, свързана с хронично излагане на плесен. Преживяването я кара да погледне по-внимателно какво приема и какво поставя върху тялото си, което в крайна сметка я вдъхновява да създаде луксозна марка за грижа за кожата, използваща биотехнологии в подкрепа на естествената биология на организма.
Що се отнася до Ана, тя все още прави мозъчните тренировки, започнати в детството, и медитира всяка вечер – практика, стартирана още на 11 години. Наскоро тя приключи работата си заедно с баща си в неговия уелнес център.
През септември Ана започна първата си година в Университета на Британска Колумбия, където има интерес да учи ботаника. Тъй като все още е много внимателна с какво се храни, тя избрала алтернативно настаняване с кухня, когато опциите за хранене в общежитието се оказали незадоволителни.
„Боже опази да можеш сам да си приготвиш храната“, шегува се тя.
И тримата се връщат с топли чувства към детството си като „деца на биохакинга“.
„Когато хората за първи път чуят за биохакинг, обикновено си мислят: „О, това сигурно е било много ограничаващо“, казва Ана. „Но за мен той всъщност създаде свобода и автономия, давайки ми знанията, от които се нуждая, за да се грижа за себе си, и инструментариума да се чувствам така, както искам.“, добавя тя.
„Обичам да съм бебе на биохакинга“, съгласява се Мадисън. „Не знам къде щях да бъда без това.“, добавя тя.
„Много хора ме смятаха за странен в началото“, казва Коул. „Но сега е нещо готино, от което да си част.“, добавя още.
Това, в което се различават от бащите си, е подходът им към дълголетието. Дейв Аспри се е целел във възраст от поне 180 години; Гари Брека е посочвал 120 години като консервативна цел.
„Би било хубаво, ако се чувствам добре – но за мен е важно най-вече как ме кара да се чувствам днес“, казва Ана.
„За мен е по-важно качеството, а не количеството“, казва Коул. „Не искам да живея дълго само заради самото живеене. Искам да направя годините, в които съм на тази земя, максимално пълноценни.“, казва той.
„Не искам да живея до 180 години“, повтаря Мадисън. „Искам да бъда бабата, която умира спокойно на 100 години в леглото си, но е била здрава и жизнена буквално до последния си ден.“, добавя тя.
Ако има едно нещо, което Мадисън би променила в света, който баща ѝ е помогнал да се изгради, това е начинът, по който се говори за остаряването.
„Нека спрем да казваме „анти-ейджинг“ (борба със стареенето). Нека се съсредоточим върху дълголетието, подмладяването и щастливия живот“, казва тя. „Остаряването е секси. Има толкова много неща, които да очакваме с нетърпение – и аз не се страхувам от него.“, добавя тя.
