Българският печат днес - 14 септември 2000 г.

Х�к �ки вкъщи, похвали отвън. Горе долу така се подрежда днешният пъзел на пресата. Хайка за кучета - това предвижда "24 часа" и за да е по-убедителен публикува озъбената паст на уличен звяр. Имало данни за стотици нахапани, това хвърляло държавата в състояние на война. Загубихме войната с помиярите, започваме по-рязка кампания срещу тях, заявил кметът Софиянски. Обясеннието било че с края на лятото столицата отново се е напълнила с бездомни кучета, по неофициални данни били около 50 000.
За хайка срещу мръсните пари зове отново "Труд" и излиза със заглавието, че глобата за пране на пари и рекет става 100 000 лв. - това парламентът бил приел поне вчера на първо четене. "Стандарт" подема темата от друг ъгъл - разследват министър на Живков за пране на пари - съобщава изданието. Става въпрос, четем в публикацията, за бившия търговски министър Румен Сербезов, както и за начините по които той се е сдобил с половината капитал на частната "Токуда кредит експрес банк". Защото най-голямата клиника в България край "погребите" в София така и си остана непостроена, а проектът стана актуален тези дни след пристигането у нас на самия д-р Токуда, собственик на верига от клиники, който препотвърди намеренията си.
Може би защото отвън нещата в българия изглеждат далеч по-добре, отколкото вътре на самите нас. Мадлин Олбрайт хвали външната ни политика, категорична е във водещото си заглавие "Демокрация". Високата оценка на страната ни е дадена от г-жа Олбрайт на среща в Ню Йорк с външните министри от региона в Ню Йорк. Което покзва, че нещата у нас не са само обект на думи, а и на реформи, коментира синият . И акцентира върху казаното вчера от америкнаския държавен секретар, че колкото и трудни да са реформите у нас, те трябва да продължат и ние ще бъдем възнаградени. В това число, подчертава "Демокрация" това трябва да стане и заради загубите ни, натрупани в резултат на санкции срещу трети държави.
А иначе сме и на 52 място по корупция в света - отбелязва "Стандарт". Впрочем класацията за корупция на "Трасперънси интернешънъл" буди спорове в днешната преса. Докато "Стандарт" подчертава, че сме минали с цели 10 места напред в списъка на по-малко колумпираните държави, "Труд" недоволства, че сме на 9 място по корумрираност от 16-те източноевропейски държави. И погва политиците в нова хайка, този път изливайки гнва си върху различни приятелски кръгове, които през последните години съсипаха не едно правителство.
"24 часа" пък е още по-конкретен в изявите си като крои и преклроява политическото прострасство. Доган и Бонев срещу Костов, гадае часовият вестник още от първа страница по повод на вчерашно изявление на ДПС лидера, че колелото на историята се върти, тъй че нищо не му прчело да се съюзи с довчерашен враг като о.з. ген. Бонев. Но тези комбинации явно не удовлетворяват достатъчно "24 часа", който решава да даде радикален израз на народното недоволство с инициативата си "народът драска депутати". И се започва едно драскане, доколкото изданието от месеци е призовавало всеки недоволен от избранника си да им прати писмо. А както знаем всеки в българия е недоволен от всекиго В тази връзка "Дума" категорично настоява да се промени бюджета и се позовава на мнениеята на новосформирания клуб 100 на леви интелектуалци. Жалби, вопли и хленч - така "Демокрация" определя медийната епопея напоследък около компроматите и изгонените инвеститори. И припомня принципът "който търси, намира". Защото, подчертава синият вестник, проблемът не е само в това да се намери гръмко заглавие, което да стои добре при прегледа на печата, а и тж до и истинно.
Защото преиграването неминуемо води до инфлация в доверието на публиката. В тази връзка пък "Труд" излиза на първа страница с необичаен колаж на "тайната вечеря", в центъра на който ясно разпознаваме премиера Костов. Лицата на другите апостоли обаче са замазани, а надписът над тях е направо смайващ, защото гласи: "кой е източникът, пожелал да остане анонимен?". Така загадката бързо се разбулва на вътрешните страници, където става ясно, че изданието решава да се отърси от отговорност за участие в компроматната война, връщайки топката на самите политици. Защото "Труд" твърди, че политици до премиера говорят едно, засвидетелствайки му публично подкрепата си, а съвсем друго на четири очи с журналисти. Затова информацията в медиите винаги била от анонимни източници, а мръсното бельо - формула на българската политика. С което кръгът на деншните хайки се затваря. И едва ли нещо вече може да ни учуди. Нито това, че мис България ще са вече две, както четем в "Демокрация" и че конкурсът по силно изразян бански ще е в Археологическия музей (впрочем бивша джамия). А това естестевно вече е предизвикало протест от мюсюлманската общност у нас, остава да видим какво ще каже министерство на културата. Писателят Антон Дончев, който денс става на 70 г., пък ни призовава от старниците на "Труд" да не изпадаме в самозахлас, да вървим по пътя си и да стискаме зъби. Дори да ни излезат пришки по устните и някои да смятат, че те са белег за срамна болест. И все пак насърчението му в оптимизъм се спъва в твърдението му, че молците вече били изгризали народното доверие. Дали е така, вие ще решите сами, но аз пък не мога да ви спестя друга част от неговото интервю, от която става ясно, че в края на 70-те години в българия се опдготвял проект за филм по негов сценарий за Лайпцигския процес, където Род Стайгър трябвало да играе Гьоринг - а Ричърд Бъртън - Георги Димитров. Последното обаче се видяло направо непостижимо даже за Политбюро и така Ричърд Бъртън и Димитров, слава Богу се разминали във времето. Ала такива са превратностите в доста позаплетената ни история към днешна дата, в която промени все пак има. За една от тях, научаваме от последна страница на "Демокрация" в Генерал Тошове огроманна статуя на Ленин в центъра на града щяла да бъде превърната по последен проект не в друго, а в бяла лястовица, символ на надеждата на града. Така де, надеждата умира последна.