Българският печат днес - 13 септември 2000 г.

П�ш �шат ни. Плашат ни с бомба в "Козлодуй" - насочва страховете ни с огромни черни букви "Труд", за да стане ясно миг по-късно че няма никакви основания за тревога. Само сигнал за бомба в АЕЦ, отбелязва "24 часа", а "Новинар" направо говори за фалшив бомбен сигнал, защото анонимен глас се е обадил, че има сложена бомба на служебен паркинг в атомната централа. Такава обаче не е била намерена и реакторите на "Козлодуй" продължават да си работят нормално.
Има обаче нещо гнило у нас, настоява Светослав Лучников в обширна статия в "Демокрация", в която изследва катастрофизма на прокобите. Защото непрекъснато, пише той, цари страх и разочарование, въпреки че страната ни понесе сравнително леко дори косовската криза, дори двойнто поскъпване на петрола. Дори сривът на европейските валутни пазари, навиодненията, свлачищата, скакалците, пожарите и какво ли не още. Защото проблеми не липсват, твърди Светослав Лучников, но съзира зад тях политически игри в задаващата година, съдбоносна за нашата демокрация. По повод именно на търсения тон в политиката "Демокрация" и "Новинар" припомнят вчерашното послание за премиера за коректност и сдържаност, особено по отношение на задаващия се процес в Либия. И особено, когато една непремерена дума може да коства нечий живот. Правителството да си ходи, ако стане нещо с нашите в Либия, продължава да упорства обаче Слави Трифонов от страниците на "24 часа" пак със свещичка в ръка. И пак повтаря добре познатите ни приказки с едно ново предложение - на празника Вяра, надежда, любов, сиреч на 17 септември, всеки да се помоли по този случай не в масови акции, а насаме със съвеста си.
На първа страница на "Стандарт" пък съзираме вълна от протести, но не у нас, а в Европа, залели Стария континент не по друга причина, а заради скъпия петрол, което може би за утешение на някокого подсказва, че не само ние имаме проблеми.
В същото време на три-четири от другите си страници "Стандарт" се занимава предимно с премиера Костов правейки за него какви ли не констатации - че бил вярвал, че сме построили комунизма, че късният Костов приличал на късния Стамболов, че Европа го била изолирала и му дава думата единствено в заглавието на дненшия си брой, където Иван Костов казва: няма да зъвршва като Кол и припомня, че преди това канцлерът се задържа цели 16 години на власт.
Иване, а те разбират ли те? пита в анализ "24 часа" отново премиера Костов ( явно най-дискутираната и съветвана личност в днешната преса), подсказвайки му един изход от виртуалната война - да си осигури подкрепата на президента и на столичния кмет Софиянски.
"Дума" обаче бди да не би Соколов да е разпънал чадър над семейство Костови, настоява БСП да поиска обяснение за мръсните пари, избирайки за втора жертва на броя си социалния министър Нейков, който според изданието също бил излъгал учителите и лекарите.
Ако бях на мястото на Костова и аз щях да взема тези пари, заявява обаче пред "Труд" Нешка Робева и мотивира позицията си - ако е сигурна, че едни пари наистина отиват за болни, гладни и сираци, би ги взела. Известната ни треньорка по художествена гимнастика не крие в това интервю погнусата си от света, който сами сме си устроили и твърди, че след толкова разочарования била преосмислила много неща. Затова не можела вече да каже: дръжте си мръсните пари, пилейте ги по чалгата или ги пъхайте в сутиените на певачките, докато децата умират от глад. Нешка Робева обощава позицията си със думите - не съм ничий адвокат, но сигурно и аз бих постъпила така. И не крие, че е разочалована не само от политиката, която определя като блато, но и от спорта, затова не заминала за Сидни нито с българската, нито с гръцката делегация, от която имала също покана.
И като казахме Сидни, не можем да премълчим едно разочарование, което минава през цялата преса. Пранджева пак се проваля с допинг, констатира от първа страница "Демокрация" скандала с най-известната ни лекотлетка. Допинг - с огромни червени букви заковава погледа ни "24 часа", а коментарната си рубрика далеч по-свойси пита: "Що така бе, Иве?" И сам си отговаря, че това, че всички "зобят" в спорта, е добре известно. Но при днешната мизерия нашите атлети нямало как да си изчистяат организма. Използвали евтини анаболи, които се засичат след това. След което анализът на изданието неочаквано свърва в друга посока с констатацията, че у нас и допингът е менте.
Липсва ни толерантност, това е проблемът на българското общество - твърди пред "Демокрация" психиатърът д-р Руслан Савов, в момента главен психиатър на провинция Куазу - Натал в Южна Африка, с население почти колкото България. Според него малко били чуждите езици, на които, както у нас, се използвала думата луд. Примерно "луд направи това и това" - често срещано заглавие в наш вестник. Все едно, че България е някакво имагинерно общество от свръхчовеци, негодува д-р Савов, и пита, когато говорим и пишем така с лека ръка, даваме ли си сметка,че лудостта може да засегне всеки. Както и дали си даваме сметка, че комплексите, които проявяваме, стават все по-очевидни в света, който сами съграждаме около самите нас.