Френският печат днес- 28.02.2000 година

Една и съща цветна снимка украсява тази сутрин първите страници на "ФИГАРО", "ЛИБЕРАСИОН", "ФРАНС СОАР" и "ЮМАНИТЕ" : тази на Лионел Жоспен на Западния бряг на река Йордан, охраняван, "за да не бъде ранен от камъните, хвърляни от вбесени палестинци"! Според "ПАРИЗИЕН", Жоспен е попаднал във " въртележката", след това съкратено пътуване в Близкия изток, по време на което се умножиха " гафове и несръчности" . . . Също говорейки за "голям гаф", "ЛА ТРИБЮН" подчертава, че преди да се затвори брутално страницата, трябва да се внимава, има неща които не трябва да се казват, да се наблюдава . . . В областта на външната политика, недопустимо е президентът и първият министър да следват различни политически линии . . . Те би трябвало да забравят противоречията си и да направят впечатление за абсолютна сплотеност " . . .
За "ЮМАНИТЕ", " Събитието е показателно за изостреното напрежение, което все още царува в този регион . . . Мирът се лута, спъва се . . . Макар че Франция отдавна се ползва със сериозен кредит сред тези народи, в плячка на страданието и нещастието . . . Но ще е изключително нелепо, ако нашите институционални недомислици предизвикат нещастни последствия в Йерусалим, Газа, Бейрут или Дамас" . . . Теза, която потвърждава ливанският всекидневник" Л ОРИАН ЛЬО ЖУР" - цитиран тази сутрин от "ФИГАРО" - :" Жоспен не само шокира ливанците и арабите със своите недообмислени думи. Той нанесе удар на капитала от доверие, който Франция, благодарение на своята смелост и политическа прозорливост, бе успяла да натрупа в тази част от света .. . и ето, че Жоспен дава на света тази разочароваща картина на една Франция с променлива геометрия, често разкъсвана от две противоречиви дипломации!"
Въпреки всичко това, отбелязва накрая "ЛЬО МИДИ ЛИБР"," Премиерът, който не е наивен, добре знаеше, че излагайки свота гледна точка, той обръща наопаки традиционната дипломация и тази на Жак Ширак" . . . "НИС МАТЕН" продължава в подобен дух :" Не, израелското представление на Жоспен не е недомислица . . . Това е желано напрежение, търсена буря . . . Става въпрос да се обезсили държавният глава, претендирайки за неговите правомощия. И това, в перспективата на студеното насилие, които вече се очертава на фона на президенстката надпревара. Само че от тази стъпка, Франиця стана за смях, констатира "ЛА НУВЕЛ РЕПЮБЛИК ДЬО САНТР УЕСТ". . . Но всъщност, заключава "ЛЬО ЖУРНАЛ ДЬО ЛА ОТ МАРН", " конституцията на Петата република малко по малко открива своите слаби места . . . Тя например позволява съвместното управление на институции с еднаква демократична легитимност - едната от президенсткото мнозинство, а другата от парламентарното. Които обаче не винаги съвпадат. Рано или късно Франция ще има нужа от изпълнителна власт, която да говори с един глас и то през цялото време на мандата си".