Френският печат днес - 3 ноември 1999 год.

Р�б �бира се Де Ес Ка, както наричат френския финансов министър, е на първите страници на всички вестници днес. "Де Ес Ка се затрива" е заглавието на "Юманите" и "Де Ес КА си прави сепуко" потвърждава "Франс Соар". От своя страна, "льо Паризиен" съобщава за отпадането от кабинета на един много талантлив министър. Тази оставка прави Жоспен по-уязвим. С карикатурата на Строс - Кан, който забива нос в прахта, "Нис Матен" прибавя две изречения: "Надявам се, че имате добра застраховка!", пита единият - "Точно там е проблемът, отговаря другият!". Според редакцията на "Лез Еко", тази новина заслужава няколко заглавия; първо защото Де Ес Ка беше добър министър, най-вероятно най-добрият финасов министър, който Франция е имала от много години насам. Жоспен губи един уважаван от международната общност човек. "Дали действително се е възползвал от положението и влиянието си, се питат от вестника, - правосъдието трябва да покаже!" Освен това, едно особено правило започва да се налага - от сега нататък, всеки член на правителството, от когото се интересува правосъдието, трябва да подаде оставка, независимо че с това нарушава равновесието на властите.

"Трибюн" е не по-малко разочарован, сравнявайки оставката със загубата на основната фигурка в правителствения пъзел. Всекидневникът смята още, че Строс Кан е незаменим и добавя "Крал Жоспен загуби кралицата си". "Ситуацията за Жоспен, пише "Пари Норманди", не е никак добра, лишил се от основния стълб на политическата си стратегия". Фигурата на Доминик Строс Кан може спокойно да се сравни с тази на един диригент. Освен че сплотяваше левите редици, той беше едновременно гарант за икономическите кръгове, посланник в международните институции, противотежест на Мартин Обри и идеален кандидат за парижкото кметство или Матиньон. Останалите вестници са единодушни. Всички отдават чест на този изключителен мъж и го поздравяват за неговата завидна смелост. "Остава огорчението от изопачаването на презумпцията за невинност", заключава "Репюбликен Лорен". Принцип, който за политиците няма никаква сила. В техния случай, можем дори да говорим за презумпция за виновност. И накрая, подчертава "Нор Еклер", "Франция трябва да се тревожи от това правосъдие на медиите". "Добрата страна е, прибавя "Дерниер Нувел д'Алзас", че от сега нататък политиците знаят, че трябва да са безупречни".