"Франс соар" разказва историята на Филип Волк. И за неговото откраднато детство в началото на 40-те. Когато Филип бил малко еврейско дете, прекарвал ваканциите при дядо си в Дранси, в парижкия район. Началото на кошмара започва през 1943 г. Дранси се превръща в лагер и е последният етап преди Аушвиц. Днес Филип е на 71 години. От онова време той обаче добре помни един човек. Той е австриецът Алоиз Брунер, който е ръководил лагера. За него се предполагаше, че е починал в Сирия. Днес обаче настъпи часът на възмездието, защото той е изправен пред френското правосъдие. Брунер е на 88 години.
"Юманите" също е избрал тази тема, като определя смъртта за професия на нациста. Брунер става комендант на лагера на 18 юни 1943, разкрива изданието. А мисията му е да ускори депортирането на френските евреи. На съвестта на Брунер лежат 352 задържани деца, 345 са депортирани, а 284 са избити. Най-малката жертва на нациста е на 15 дни. Причината за процеса е жалбата на Серж Кларсфелд.
"Либерасион" помества интервю с Кларсфелд, който заедно със съпругата си издирва престъпниците-нацисти, за да бъдат осъдени. Той обяснява как е открил следите на Брунер в Сирия. През 1976 заедно с жена си Кларсфелд се свързва с дъщерята на Брунер във Виена. Следва телефонен разговор, лъжливо извинение. По това време Брунер е в Дамаск. През 1982 Кларсфелд пътува за Сирия. Там той открива, че Брунер работи за политическата полиция на страната. Нещо повече - той е протеже на Хафез ел Асад. Когато нацистът най-накрая е разкрит, реакцията на Сирия е: "не знаехме, че Брунер е на наша територия".
"Фигаро" се пита: "все още жив ли е Брунер?". Юридически той живее, защото няма доказателства за смъртта му. Изданието обаче е на мнение, че всъщност това няма значение, тъй като той е от тъмните души, за които няма покой.
Една друга тема, която отново е свързана със съдилища, е тази за изправянето пред правосъдието на бившия корсикански префект Бертран Боне. Тя е разнищена от
"Франс соар".
"Либерасион" обаче отделя достойно внимание на големия творец Серж Генсбур. Поводът е десетата годишнина от смъртта му. Малко патетично
"Франс соар" отбелязва, че всички обичат Генсбур - композиторът, певецът, киноактьорът и художникът.
