Френският печат днес - 22.10.2001 год.

А�р �рика иска да приключи преди зимата в Афганистан - това е едно от заглавията на "Фигаро". "Времето притиска", четем в "Либерасион", който резюмира посланието на генерал Пауъл. Освен това талибаните запазват основното си оръжие - да се крият сред природата. В Шанхай Съединените щати успяха да присъединят 20 страни към начинанието си, но трябваше да изключат от заключителното комюнике бележка за ударите, за да не ядосат Индонезия и Малайзия. Затова пък бе спомената ООН, за да се харесат на Русия и Китай. "Прес дьо ла Манш" отбелязва, че "великите сили, доскоро врагове, се намират в един и същи лагер със Съединените щати. Резултатът не е незначителен, но си има своята цена..." Изданието припомня как Рузвелт се съюзи със Сталин, за да преборят заедно нацисткия ред. По същия начин днес Джордж Буш се оказа принуден да подмине някои теми, които довчера изглеждаха неприкосновени.

"Юманите" разкрива, че се знае малко за шансовете за успех на едните и капацитета за съпротива на другите. И в крайна сметка загиват невинни жертви. Къщи, подложени на бомбен обстрел, деца с разкъсани тела, окаяни конвои с бедни хора, бягащи към границите - такива са кадрите от Афганистан. Не бе подминат и 10-годишният син на ръководителя на талибаните молла Омар, който бе убит още при първата вълна на американските въздушни удари. Това потвърждава афганистански лекар пред Би Би Си вчера.
Детето е било тежко ранено близо до Кандахар. С него е бил и неговият баща, който е умолявал лекаря да спаси сина му. През същата нощ е бил ранен и чичото на молла Омар. Той все още се намира в болницата в Кандахар, която разполага с резерв от медикаменти само за още пет дни. И докато Пентагона се самоприветства, талибаните отговарят, че Осама бин Ладен и хората му са в пълна сигурност. Всички искат да получат уверение, че американците няма да избягат преждевременно. Буш обеща дълга и секретна война, държавният секретар Пауъл изрази предпочитанието си тя да приключи преди зимата.

"Кроа" помества сведенията на специалния си пратеник в горещата точка. Той разказва бягството на Хабиб Уллах, който, както много жители на Кабул, взима последните си пари, затваря къщата си и поема по посока на Пакистан. Единственият багаж е одеяло, което да топли през вече студените нощи. Със затварянето на границите, спря и международната помощ. "Фигаро" се опасява от хуманитарна драма "при закрити врата". В "Паризиен" откриваме карикатура, изобразяваща двама брадати мъже в пустинята с тюрбани и пушки на раменете. Единият казва: "15 дни удари. Ако се вярва на Саддам Хюсеин, те може да продължат още 9 години, 11 месеца и две седмици!" Също в "Паризиен" четем и мнението на президента на Комисията по отбрана към Националната асамблея. Той пита: "Защо американците не приложат един план Маршал за Афганистан? Чуваме да се говори за десетина милиарда долара, деблокирани от развитите страни във връзка с кризата и последиците от атентатите от 11 септември. Един такъв план ще придаде по-позитивен образ на Съединените щати в очите на мюсюлманските страни и на първо място Пакистан.$