"Кк к се прави журналистика по време на война?" - този въпрос четем на челната страница на "Кроа". Защото виждаме как медиите са изправени пред материални и политически проблеми. По същата логика, дали трябва да се говори за "война, която не виждаме". "Кроа" продължава с още информация за 200 журналисти, които са в очакване в посолството на талибаните в Исламабад. И всъщност никой не е в центъра на събитията. Изданието цитира шефа на репортажите на френска телевизия, който казва така: "каквито и да са войните, медиите са стратегическият залог... Всеки лагер се опитва да си служи с тях или да ги манипулира". "Фигаро" също застъпва темата за медиите, но акцентира на американските. Според вестника отражението на патриотизма и автоцензурата са повече от всякога на дневен ред. Нарушавайки основния принцип, записан в Конституцията, да се зачита свободата на пресата.
"Либерасион" се заема със задачата да обобщи коментарите на някои от големите европейски ежедневници. Според шведския вестник "Дагенс Нюхетер" "демокрациите трябва да пометат пред собствения си праг". "Ла Република" от Рим отрича две "две жестоки илюзии". Тази на Запада, който вярва, че може да намери изход със силата на оръжието. И другата, на фундаментализма, който въоръжава вярата си с оръжията на врага". Испанският "Ел Мундо" се възмущава от несходството между "средствата и целта". Лондонският "Дейли Мейл" иска "ясна стратегия". Интересно е коментиран фактът, че CNN ползва кадри на катарската телевизия Ал Джазира, която предава с английски превод изявление на Бин Ладен. След това френската телевизия взима кадрите на CNN и превежда на френски английския превод на изявлението на Бин Ладен. И така нататък... същото се случва с друга телевизия в света. Тази игра е по-известна като "развален телефон". Всеки говори на ухото на съседа си докато информацията не обиколи участниците в играта. Накрая всички се смеят, защото съобщението на финала е така изкривено, че никой нищо не разбира. Разликата със събитията, на които сме свидетели, е, че вече нищо не се разбира, но никак не е смешно.
"Юманите" се връща на една друга война... тази в Алжир. От всички престъпления, извършени по време на войната, най-срамното е убийството на невинни в Париж на 17 октомври 1961 г. И трябваше да минат 40 години, за да бъде признато това деяние. Нещо повече, днес кметът на Париж ще открие възпоменателна плоча.
Френските вестници се занимават с вътрешнополитическата ситуация във Франция. "Монд" съобщава за "отворена криза в съвместнвото управление". "Прес Дьо Ла Манш" пита дали, "докато светът е в криза, Франция може да остане настрана". Коментирт се отношенията между премиер и президент, и двамата кандидати за президент. "Монтань" нарича предстоящите президентски избори "Война 2002".
Френският печат днес - 17.10.2001 год.
"Как се прави журналистика по време на война?" - този въпрос четем на челната страница на "Кроа". Защото виждаме как медиите са изправени пред материални и политически проблеми. По същата логика, дали трябва да се говори за "война, която не виждаме". "Кроа" продължава с още информация за 200 журналисти, които са в очакване в посолството на талибаните в Исламабад.
17 октомври 2001, 11:59