Френският печат днес - 18.01.2001 год.

"Тр рористична заплаха над Париж и Страсбург!" С това заглавие "Фигаро" дава думата на анонимен корсикански терорист. Но уточнява, че все още нищо не е доказано. Този представител на Армата Корса изразява готовността си да извърши серия от смъртоносни действия в столицата, ако правителството не арестува убийците на Жан-Мишел Роси, който е един от създателите на движението. След Париж идва ред на Страсбург, където заседава Съветът на Европа. По този начин международното обществено мнение ще разбере, че Лионел Жоспен е много далеч от разрешаването на корсиканския въпрос, заявява още говорителят на Армата Корса и уточнява, че организацията разполага с 50-тина добре обучени войни. "Фигаро" разкрива, че вътрешното министерство е разпоредило от 26 януари в Париж да бъдат прехвърлени сили за сигурност в лицето на хиляди полицаи. Коментарът на изданието е, че тези заплахи за атентати бяха възприети твърде сериозно.

"Кроа" се връща на смъртта на президента на Конго. Според изданието случилото се с Лоран-Дезире Кабила ще определи съдбата на неговата страна за дълго време. Защото са възможни кървави борби за властта. А днес в Камерун започва френско-африканската среща на върха. "Паризиен" определя тази среща като размирна. "Уест Франс" достига до заключението, че Франция е променилла политиката си спрямо Африка. "Монтань" добавя, че Франция не успя да определи своята политика, която да бъде освободена от доскорошната си непрозрачност, която да насърчи демокрацията и същевремнно да предостави икономическа помощ. "Нувел Репюблик дю сантр Уест" отбелязва, че поддръжниците на афро-песимизма все още имат поводи да триумфират. "Сюд Уест" отново се връща на Кабила, като подчертава, че той бе всичко, което не искаме да видим в Африка. Цинизмът, мерзостта и подлостта превърнаха сърцето на континента в поле за жестоки битки. "Репюбликен Лорен" се безпокои от перспективата единственото възможно бъдеще за Конго да бъде войната. При това не само гражданска война, допълва "Алзас". Изданието се съмнява, че срещата в Камерун ще промени нещо. "Монд" заключава: "Едно нещо е сигурно, 40 години след убийството на Партис Лубумба, първият, който наложи идентичността на Конго и даде надежди на народа, жителите на Конго все още не са готови да се ползват от богатствата на страната си, на които имат пълно право.