Френският печат днес - 18.07.2000 год.

Е�а �а тема присъства по първите страници на почти всички не само френски, но и европейски всекидневници - освобождаването на германката Ренате Валерт от похитителите на остров Холо. "Най-сетне свободна" пише в заглавието си "Льо Курие Пикар".. "Похитителите открехват вратата" коментира отново в заглавието на първа страница "Ла Репюблик дю Сантр". "Франс Соар" обаче се пита "една заложничка бе освободена, а останалите" и припомня, че 38 заложници, сред които и шестима французи продължават да бъдат държани на остров Холо от екстремистите.

Повечето вестници публикуват снимки на усмихнатият Роберто Авентехадо - главният преговарящ от страна на Манила, който отиде лично да вземе освободената германка от едно село. Публикувани са и много снимки на Ренате Валерт, която изглежда видимо развълнувана и изтощена. "Първият освободен заложник беше и физически най-крехкият", подчертава "Либерасион" и уточнява: "страдаща от хипертония, тя бе освободена след 86 дена пленничество". "Франс Соар" помества първите думи на вече свободната 57-годишна преподавателка: "много съм щастлива, споделя тя, но съпругът и синът ми ще ми липсват много. Надявам се, че и те ще бъдат освободени скоро". "На 23-и април, припомня "Франс Соар", тримата бяха на почивка в Малайзия, откъдето бяха отвлечени".

От "Ожурдюи ан Франс" обаче се питат дали е бил платен откуп за освобождаването на германската туристка. "Според заявеното от представител на германското правителство по азиатските въпроси, коментира още всекидневникът, не са давани никакви пари на похитителите.. Канцлерът Герхард Шрьодер обаче не е пожелал да се изкаже по въпроса.."
Националното издание на "Льо Паризиен" уточнява, че той се задоволил да заяви сухо "направено бе това, което трябваше да бъде направено". Неяснотите около освобождаванетона германката дава повод за сериозно безпокойство на бащата на французойката Соня Вендлинг, която продължава да бъде в ръцете на похитителите. На страниците на почти всички всекидневници е поместено неговото съмнение, че преговори се водят поотделно за всеки от пленниците, което прави очакването непоносимо.