Френският печат днес - 5 януари 2000 год.

Е�а �а от главните теми в днешната френска преса отново са последствията от нефтения разлив край френските брегове след потъването на танкера "Ерика". Особент нюанс обаче внася решението на асоциацията "SOS Расизъм" да се включи с доброволци в почистването на мазута по засегнатите брегове. Един от тях споделя пред "Франс соар": "Сега вече си дадохме сметка какво означава да събираш мазут". "В действителност се оказа, че не е чак толкова трудно, въпреки че утре трябва да започнем отново", споделя друг доброволец на страниците на "Паризиен". Повечето всекидневници коментират, че доброволната акция представлява своеобразен символ на интегрирането на младите хора от предградията. "Искаме де покажем, че хората от крайните квартали не вършат само глупости; трябва да докажем, че младите всъщност не са толкова мързеливи, колкото се твърди; ще покажем, че можем да служим на Франция" - това са все реплики на хора от малцинствата, публикувани на страниците на "Фигаро". Жан-Филип Местр от "Прогре Дьо Лион" признава, че "този прекрасен порив на справедлив гняв и красив ентусиазъм е едно от най-хубавите неща, които се случват в момента".

От "Либерасион" се спират по-подробно на политическите последствия от нефтения разлив и опустошителните урагани. Според всекидневника, "тези катастрофи представляват за страната, която върви от криза към криза, удобна възможност да докаже способностите си и да се утвърди в положителен аспект". "Нуждата на протекции от вездесъщата държава никога не е била толкова голяма", четем в друга публикация на същия вестник. "Така се получава парадокса, че тази страна, която непрестанно повтаря колко се е уморила от политиците си в момента ги търси за помощ край изкоренените дървета и по замърсените с мазут брегове". Според автора на редакционния материал във "Фигаро" обаче, "тази държава, от която вечно искаме повече и повече носи главната отговорност за катастрофата с нефтения разлив". "Франция, продължава коментарът, никога не посмя да забрани достъпа до териториалните си води на подобни кораби с толкова занижени мерки за сигурност. Катастрофа като тази с "Ерика" сигурно никога не би се случила в Съединените щати, завършва редакционният коментар във "Фигаро". Запитана от икономическия всекидневник "Лез Еко", съпругата на покойния изследовател и мореплавател Жак Ив Кусто заявява: "За какво служи затягането на законите, когато никой не ги спазва".