В ъв Франция по първите страници на националните всекидневници са дебатите за позитивния образ на френското присъствие в колониите.
Франция преразглежда колониалната си памет, пише "Монд" като отбелязва, че робството се противопоставя на наполеоновата легенда.
"Либерасион" излиза със заглавие: "Десницата: имало и добра колонизация". Заглавието идва в деня, след като Националната асамблея отказа да отмени член от закон, който задължава в учебните програми да се подчертава позитивната роля на френското присъствие в чужбина.
Законът се прочу поради споровете, които предизвика.
Текстът засяга репатрираните, чиито случаи, поне в по-голямата си част, са довели до приемането на алинея, според която е задължително университетските изследователски програми да отделят мястото, което заслужава, на историята на френското отвъдморско присъствие - и по-специално присъствието в Северна Африка.
Училищните програми следва да признаят положителната роля на френското отвъдморско присъствие, особено що се отнася до Северна Африка, се казва в текста.
Това желание да се пише историята чрез законите провокира множество дискусии и спорове не само от страна на историците, но и от страна на гражданите, пряко засегнати от френската колонизация.
По инициатива на представителите на Френската социалистическа партия този въпрос беше отново повдигнат в Националната асамблея.
По-вероятно е предложението на социалистите да не бъде подложено на гласуване, тъй като управляващото мнозинство, след кратко колебание, реши да гласува против.
Въпросът е защо никой не е протестирал срещу този закон веднага след приемането му. Текстът мина като че ли малко незабелязано - било защото не са му обърнали нужното внимание или защото хората, които са му обърнали внимание, са били съгласни, коментират наблюдатели.
Факт е, че за това не се говореше достатъчно. Седмици след приемането му историците, както и представителите на различни организации, се възмутиха от закона. Интересното е, че случващото се днес е част от една поредица.
Миналият уикенд беше създадена "Черна федерация". Някои от представителите на тези асоциации призоваха към протести тази събота срещу честването на битката в Аустерлиц и паметта на Наполеон, тъй като той именно е бил човекът, възстановил робството, премахнато от революцията.
И не само, че е възстановил робството, но като император е потушил с особена жестокост революцията на хаитяните, вече освободени от робство.
Ето защо те не желаят да загърбят доводите на един историк от Гваделупа, публикувал наскоро книгата "Престъплението на Наполеон".
Той дори отива твърде далеч, сравнявайки потушаването на революцията в Хаити с геноцида над евреите през XX век и представя Наполеон като предшественик на Хитлер.
"Фигаро" отделя внимание на доклад, според който един от двама загинали шофьори е употребявал канабис, заглавието е: "Мъртъв на волана: щетите от канабиса сред младите".
Изданието пише и за намалялата безработица - спадът се потвръджава. Темата е и в икономическия "Лез еко", който отбелязва 130 000 (или 9,7%) безработни по-малко в последните месеци.
Темата е и в "Нувел обсерватьор" под заглавие: "Седми пореден месец спад на безработицата".
От чуждата преса
"Ню йорк таймс" обръща внимание на думите на британския премиер Тони Блеър, че страната му ще реши дали да промени сегашната си политиката на ограничаване строежа на ядрени централи на нейна територия през 2006 г.
Това изказване отразява засилващите се в Европа дебати по въпроса, който може да доведе до драстична промяна в енергийната политика на континента, отбелязва изданието.
В същото време американските представители на конференцията по проблемите на глобалното затопляне в Монреал защитиха решението на Вашингтон да не подписва протокола от Киото, като заявиха, че страната им прави повече от всички останали за опазване на атмосферата на планетата, пише "Бостън глоуб".
"Уошингтън поуст" коментира предложението на американския президент Джордж Буш около 11 млн. нелегални имигранти в САЩ да получат право да работят в страната за ограничен период от време преди да се завърнат у дома.
Програмата ще даде работни визи на много нелегално пребиваващи в САЩ чужденци. Буш обаче среща много скептицизъм дори в редиците на Републиканската партия. Някои от съпартийците му смятат, че предложението прекалено много прилича на амнистия, пише вестникът.
Вестниците в Литва за няколко дни преминаха от смях към сълзи. В петък литовската преса ликуваше, след като съдът в Амстердам не отстъпи пред рекета на "Роснефт" да замрази авоарите на "Юкос" зад граница.
Сред задграничните притежания на "Юкос" е и литовската рафинерия "Мажейку Нафта" - единственият нефтопреработващ завод в балтийските държави.
"Юкос" иска да я продаде, но литовското правителство желае да се възползва от приоритетното си право да я купи, за да я продаде впоследствие на приемлив чужд инвеститор.
Ето защо миналия петък можеше да се прочете на първа страница на вестник, излизащ в Каунас, вторият град в страната, следното заглавие: "Съдът в Амстердам освободи "Мажейку Нафта".
Основното икономическо издание в страната излезе със снимка на първа страница, на която виждаме широката усмивка на Кястутис Даукшис, министър на икономиката на Литва.
Колко време ще продължат спокойно преговорите? Тъкмо това е въпросът. Защото от понеделник литовската преса смени тона си и усмивките изчезнаха.
Стана ясно, че фаворитът на правителството - руско-британската компания ТНК-БП, както и руският "ЛУКойл", се оттеглиха от сделката за "Юкос". Останаха само офертите на полската ПКН Орлен и на казахската компания "Казмунайгаз".
Но тези компании съвсем не са предпочитани от правителството, както отбеляза в събота седмичникът "Литовски новини".
Един от най-важните критерии за избора на бъдещ инвеститор е дали той е в състояние да осигури достатъчни количества петрол, споделя пред изданието високопоставен литовски правителствен служител. Полската и казахската компания не са убедили експертите.
Премиерът на Литва лично се нагърби с препродаването на рафинерията, превръщайки този случай в истински залог.
Продажбата ще донеси милиони печалба на държавата и може да компенсира отчасти изпарилите се спестявания на литовците през революцията от 1991 г.
Всекидневникът "Республика" дори представя нещата така: "Юкос" може да доведе до провала на правителството".
