П етият национален фолклорен фестивал „Когато хлябът имаше душа“ превърна петричкото село Генерал Тодоров в истинска столица на българския фолклор, занаятите и традициите. Организиран от местното читалище „Яне Сандански 1946“, съборът отново събра на едно място танцови състави, самодейци и майстори на традиционната кулинария от Петричко, Гоцеделчевско, Граово, Тракия и съседна Северна Македония.
Площадът на селото ухаеше на прясно изпечен хляб, домашни баници, мекици и бабини рецепти, които припомниха на присъстващите за времената, когато хлябът наистина беше свят и имаше душа. В танцовата и музикалната програма със свои изпълнения се включи и гостуваща ученическа група от Северна Македония, доказателство, че фолклорът не познава граници.
Голямата изненада: Излизането на рибновската „гелина“
Голямата сензация и безспорен акцент на тазгодишното издание бе появата на истинска рибновска булка - наричана от местните „гелина“, представена от самодейния състав към читалище „Изгрев“ - село Рибново. Появата ѝ предизвика истински фурор и спонтанни аплодисменти сред публиката, която имаше възможността да се докосне отблизо до един от най-уникалните и запазени сватбени ритуали не само в България, но и в целия свят.
Самодейците от Рибново пресъздадоха част от древния обичай, пренасяйки присъстващите в магичния свят на родопските традиционни сватби.
Живата магия на Рибново: Коя е „гелината“ и изкуството на „гелосването“
Сватбената традиция в село Рибново е световноизвестен феномен, съхранен от общността на българите мюсюлмани (помаци) в Западните Родопи. В центъра на този вековен обичай е гелината - традиционно украсената и „писана“ булка, за която всяко момиче в селото мечтае още от детството си.
Наименованието идва от местния диалект (от думата gelin - булка), а най-впечатляващият момент от превръщането на девойката в гелина е уникалното описване на лицето ѝ, известно като „гелосване“:
Бялото платно на чистата любов: Лицето на гелината се намазва с дебел слой бял крем (в миналото с естествена мазнина и пудра), който символизира чистота, невинност и ново начало.
Блясъкът на живота: Върху бялата основа с изключителна прецизност се залепят десетки цветни пайети, мъниста и блестящи елементи. Всяка фигура има свой символичен смисъл - за здраве, плодородие, късмет и защита от „лоши очи“.
Символиката на цветовете: Устните и веждите се подчертават ярко, а върху челото и бузите се рисуват специфични флорални или геометрични мотиви.
Затворените очи: По време на целия ритуал и докато трае процесията, гелината остава с плътно затворени очи. Тя не трябва да гледа никого, а се води хваната за ръка от майка си или свекърва си. Това символизира прехода от нейния момински живот към новия ѝ статус на съпруга - тя „не вижда“ миналото си и пристъпва с вяра в бъдещето.
Огледалото: В ръцете си гелината държи малко огледало, обърнато към нея. Според преданията то служи както за отблъскване на злите сили, така и за да може младоженката да види своето отражение за първи път едва когато младоженецът я отведе у дома и лично измие лицето ѝ.
Традиционната сватба в Рибново продължава цели два дни, а приготвянето на чеиза (показван пред цялото село на специални дървени скелета) е събитие, за което семейството на момичето се подготвя още от раждането ѝ.
Традиция, която вдъхновява и обединява
Представянето на рибновския сватбен обичай на фестивала „Когато хлябът имаше душа“ за пореден път доказа, че българското културно наследство е изключително богато, пъстро и живо.
Организаторите от НЧ „Яне Сандански 1946“ - с. Генерал Тодоров изразиха своята дълбока благодарност към гостите от с. Рибново за майсторството и автентичността, с които са пренесли духа на Родопите в Петричкия край. Петото издание на фестивала си тръгва с обещанието за още по-богата програма догодина, за да продължи да пази жива паметта за нашите корени.
