Ами каква тогава е тяхната управленска функция, ако не държавна, пита се "Труд"? И да не би да излезе, че държавното управление е в полза на правилната политцентрала? А иначе аргумените на съда са солидни - държавата не бива да остава нито за миг без здраво упавление. Очевидно обаче това е така по изборно време, отбелязва вестникът. Защото лятос, през август, когато министрите ни законно се пържат по плажовете, не изглежда опасно заместниците им да объркат управлението на народните дела.
Какво обаче ще направят още управляващите в стремежа си да спечелят изборна победа, пита се "Труд". Защото, като политически акт и поредният ход на кръга "Костов" срещу царя, вестникът тълкува решението на лидера на Родолюбие 2000 да обжалва регистрацията на царското движение. "Горски спря царя", обявява на първата си страница и "24 часа". Мотивите - "царската" Весела Драганова не била овластена от партията си да прави коалиции, твърди подалият жалба Юлиян Иванов, който между другото е и горски в Долни Чифлик. Ами дали е случайно, че още преди три дни секретарят на ЦИК Валентин Георгиев намекна, че царят може да се атакува именно по тази точка, пита сe вестникът. Така че оставаше само да се види кой ще се хване на въдицата, допълва и "Труд". А иначе господинът бил внесъл цели 4 страници юридически мотиви, само че едва ли сам ги е писал, допълва вестникът. А от интервютата му вече се подразбира, че както обикновено, независимо как се представят, мотивите не са юридически, а са ясни и типично нашенски - защо те, а не аз? Или иначе казано - защо царят е избрал да се коалира с някакви си жени, а не с неговата партия Родолюбие 2000? Та там го стягал чепикът човека, който явно ще влезе в най-новата ни история като Юлиян Горския, завършва "Труд". А пък нали и най-важното е като героя на Чехов да може да каже - "Я попал в газету!".
Но пък такива неща ще се случват след като ставаме свидетели на направо прекалени неща като това за гласовете на 6 милиона избиратели ще се борят 90 партии и коалиции, регистрирани от ЦИК. Освен личната себеизява в тази нароила се партийност се открива и нежелание да се търси решение на проблемите в рамките на възможностите, които дават големите и традиционни коалиции, разсъждава политологът Емил Георгиев в анализ за вестник "Демокрация". И така се стигна до анекдотичното избуяване на партийки - всеки сърдит на някакво партийно ръководство си спретва някаква нова партия или коалиция, твърдейки че той е истината и месията. Само че, ако човек се загледа по-внимателно в изявленията на лидерите на тези отделни партии, ще види, че те са твърде далеч от модерното демокартично мислене, към което се стремим.
Но в навечерието на изборите най-интересното и специфично явление, което се наблюдава е, че вече сме в края на спиралата на мълчанието. Хората са узрели да мислят самостоятелно, включително и за бъдещето си, отбелязва доцент Тодор Петев в интервю за вестник "Демокрация". Вече е ясно за преобладаващата част от обществото, че въпросът не е как ще се казва министър-председателят, а е важна ориентацията на държавата. Хората вече си дават сметка, че участвайки на изборите те гласуват в истинския смисъл и за себе си тук и сега, а не за "светлото утре".
Но за съжаление пълното неверие и търсенето само на злото като мотив разклаща нашите устои, споделя белетристката Рада Москово в интервю за вестник "Демокрация". И тъжното е, че хората често гледат само до края на своята градинка, твърде много са се вторачили в лука, марулите, в това, което отглеждат. И са забравили за "пътя към храма".
Източник: RFI
Последвайте ни
