Българският печат днес - 29 ноември 1999 год.

"Пи истига Ферхойген за решаващи разговори за АЕЦ" обявява "Демокрация" на първа страница. "Посещението на еврокомисаря очевидно ще има решаващо значение за това дали ще получим покана за начало на преговори на 10-ти декември или не", категоричен е вестникът в редакционния си коментар. Нашето правителство трябва да е наясно, че по пътя към Евросъюза е важен не стартът, а скоростта на движение. Запазим ли я - поканата ще дойде. Една държава се познава по отстъпките, които вече не иска да прави. Както един премиер - по достойнството, с което може да приеме неуспеха, отбелязва "Новинар". И всъщност всичко е относително. Провалът днес може да се окаже предимство утре. Вярно е, че кабинетът дълго живя под знака на европоканата и в някакъв смисъл превърна себе си в заложник на датата 10 декември. "Но диалогът България - Европейски съюз е двупосочен процес", категоричен е "Новинар". А ние вече сме в края на своята част от пътя. Хайде сега пък Ферхойген да повърви малко.

Идват у нас разни чужди чиновници. "Може да са иначе много добри чиновници, но като дойдат, ние ги посрещаме като държавни глави и нашите собствени държавни глави им се кланят и им се усмихват и им се радват, сякаш виждат малкото си братче, с което са се разделили преди тринайсет години. Като кацнат, ние блокираме ВИП-а на летището, а те самите се чудат и маят, защото никъде по света не се посрещат така чиновници", отбелязва от своя страна "Сега". Такъв, според вестника бил сега и случаят с този бай Ферхойген. Ще го посрещнем на ВИП-а и ще му се поклоним като на най-скъп гост и най-уважаван от нас човек, и в домовете си ще го вкараме. И ще седне той на масата и ще вземе да ни казва какво да затворим, какво да запечатаме, може даже да ни нареди и телевизора да си запeчaтаме. Това обаче няма да е чак толкова лошо, уточнява "Сега".

"Истинската, голямата, тежката корупция в България не е във вземането на подкуп от някой дребен митничар или данъчен. Или поне не само в тях. Тя е в търговията с влияние, в нелигитимния лобизъм, в политическите протекции, в незаконното финансиране на политически партии и фондации", кaтегоричен е "Сега". Защото там се разиграват баснословни суми. При това често за сметка на обикновения българин и данъкоплатец. "Курс на въоръжена борба с корупцията" обаче е обявен, разкрива "Монитор" във водещото си заглавие. Парламентарната група на СДС ще обсъжда новия закон за борба с корупцията и финансовите престъпления. Законът обаче не е подписан от известните юристи на синята партия. Освен това, проучване на вестника показва, че нито един от вносителите на закона не се е запознал в детайли с подробностите от текста. "Явно по всичко личи, че грамотните в правната материя не очакват законодателния изрод да придобие право на вот", отсича "Монитор" в редакционния си коментар. "Проектозаконът изобилства от скандални текстове, някои от които откровено и драстично противоречат на конституцията", отбелязва вестникът. Ако ще е за единия дебат не си струва. Ако пък целта е да се разкриват корумпирани и незаконно забогатели субекти, има си закони, има си начини, има си служби. Обаче не това е намерението според "Монитор". Въпросният законопроект трябвало да покаже горещото желание на мнозинството да се бори с корупцията. И да скрие твърдото намерение на същото това мнозинство да се бори с корупцията. В крайна сметка важното са дебатите. Или както е казал народът - абе, лаф да става.

"Управлението на държавата е като плаване с лодка. Кой какъв е в лодката се решава от избирателя. Управляващите наблягат над веслата, а опозицията има избор - да помага, да се вози или да я клати". Така започва анализ на "Демoкрация" озаглавен - "Левицата - миш маш по рецептата на Луканов". Зрелостта на всяка опозиция се проявява чрез нейното поведение в моменти на национални изпитания. Най-поразителното в действията на левите обединители обаче било пълното им абстрахиране от един очевиден акт. Това, което те като че ли изобщо не забелязват е съществуването на един човек, чиято дума важи много повече от всичките им пируети. И този човек е избирателят. С действията си обаче те непрекъснато му натяквали, че е глупак, че е безгласна буква, че от него нищо не зависи. Избирателят обаче се развива, докато опозицията продължава да обикаля около кръглата маса с надеждата, че някой ще я покани да седне, отбелязва "Демoкрация". Проблемът на левицата е не как да се обедини, а как да се обнови. Защото обновена и по-зряла, тя ще бъде много по-полезна за всички.

Само 28,6% от студентите смятат твърдо да останат в България. Останалите вече действат или засега само обмислят как да емигрират, сочи в своя статия "Труд". Защо такава огромна част от младите искат да емигрират. "Ами първо, защото не вярват, че до 10 години ще ни пуснат в клуба на богатите демокрации и затова са решили поединичено да влязат в Евросъюза", отбелязва вестникът в редакционния си коментар. Втората причина е защото не чакат икономическо чудо у нас и по-добре е те сами да сторят чудото на живота си в чужбина. И трето, защото не вярват, че Западът ще открехне Шенгенската завеса. "Затова нека политиците слушат младите", отбелязва "Труд", защото както знаем, рибата се вмирисва откъм главата, а не от тоалетните. "Веселбата свършва догодина", пророкува "Труд". Защото до май идната година ще бъдат декодирани всичките ни хромозоми и ще бъдат разгадани тайните на живота. Тогава ще дойде и краят на веселбата, защото ще стане ясно например кой политик е шизофреник и кой държавник е луд. Не само това, ами и по-лошо - ще бъдат открити и лекарства срещу тези болести. А без такива веселяци животът ни ще стане по-скучен и от телевизионен сериал. И ще ни остане едничкото забавление да търсим истината във виното.