Българският печат днес - 02.04.2001 год.

В�м �мездието. Ликът на Свободан Милошевич отново е по-първите страници на днешните вестници, но съдбата му е известна - и "Труд", и "Демокрация" монтират негови снимки на фона на централния белградски затвор. "Стандарт" пък във водещото си заглавие уточнява, че бившият югопрезидент се предаде след 36 часова обсада на вилата му. С това възмездието дойде - категоричен е в коментарната си колонка "Труд", колкото и тази справедлива мярка да не може да върне към живот хилядите убити в СФРЮ, нито стотиците хиляди прокудени. Ала, настоява "Труд", в Белград все пак арестуваха Милошевич месеци след като падна от трона. Докато в България 61 мегадела продължават да се точат с години, през които парите на хората напълниха нечии сметки в чужбина. Затова и призивът на "Труд" е, че възмездие трябва да има - за назидание.

"Демокрация" в своя коментар съзира в предизвестения арест на Милошевич, когото определя като "касапинът на Балканите", най-вече разсейване на илюзиите. Защото диктаторите имат слабост към актьорски изпълнения, а когато ги подхваща пропагандната машина, често се превръщат и в герои, отбелязва Атанас Свиленов. И отбелязва, че сега вече идва времето на съда, който трябва да излекува не маниите на Милошевич, а обществото, живяло дълго с пагубни илюзии.

На този фон "Труд" обръща нещата към собственото ни правораздаване - "отварят сметките на богаташи в Пловдив" е узнало изданието. Сравнени с Милошевич - който, както знаем, е обвинен в присвояване и злоупотреби - тези нашенски герои може и да изглеждат кокошкари. Но прокуратурата се е размърдала и най-сетне е отворила очи за грамадните къщи и банкови сметки, които надвишават официалните доходи на тези "бизнесмени". "Труд" уточнява, че банките са длъжни да пазят тайната на влога, но че съдът има право да узнае какво притежават търговци и митничари. Така най-сетне огромните къщи край пловдивското с. Марково привлекли вниманието на компетентните органи (изданието не спестява и някои имена - сред проучваните били собственикът на футболен клуб "Сокол" Георги Хасърджиев и бившият банкер Христо Данов).

И докато за някои се задава съд, изданията предупреждават (още от първите си страници), че за всички нас се задава още студ . "Пускат отново парното в София", отбелязва "Демокрация" - първо в болниците, после в детските градини и училищата, а накрая в жилищата. В сградите, където абонатите обаче не желаят парно, на вратата на абонатната станция трябвало да има съобщение, подписано от председателя на етажната собственост. "Труд" е направил своя проверка и е установил, че в Русе, Варна и Бургас парното е пуснато още миналата седмица, а в Пловдив обратно - ще го има само в сградите, където е подадена писмена молба.

"Дете умря от студ" - с такова заглавие излиза "24 часа" за да ни потопи в една човешка трагедия, разиграла се в Еленския Балкан. 13 годишно момче от дома за деца с увреждания е умряло от студ на 4 км. от село Илаков рид. Момчето Давид е страдало от тежка олигофрения, а в петък вечер неочаквано изчезнало от дома. Цяла събота персоналът на детския дом, полицията и граждани-доброволци търсили момчето и го намерили премръзнало в Балкана (нощем температурите в Еленско стигат до минус 10-15 градуса). "Стандaрт" пък в коментарната си рубрика недоволства от мудността , с която "Топлофикация" реагира на внезапните студове и отбелязва, че са ни "направили на бели мечки".

Едновременно с това днешната преса следи с внимание и всичко, което политиците са сторили през уикенда (все пак идат избори). "24 часа" отбелязва, че "Бисеров дава 1111 на царя". Души, разбира се, учредили консервативния съюз ЕКИП от отцепници от СДС. На вътрешните си страници изданието предлага думата на самия Бисеров и на Йордан Цонев. Двамата заявяват, че подкрепят Симеон Втори, но не искат да коментират нещата в СДС, защото нe изключвали да имат и път назад. Бисеров и Цонев нямаха място в СДС, твърди от страниците на "Труд" председателят на парламента Йордан Соколов, както и че те все едно е нямало да попаднат в сините предизборин листи. След което Йордан Соколов признава, че за всичките тези години така и не се е научил да общува с медиите, защото те пишели за него абсолютно неверни неща, последното от които - че е подписвал декларация в ДС. Нямам досие и никога не съм бил агент, заявява председателят на парламента и допълва, че слуховете срещу него щели да се окажат толкова трайни, колкото изфабрикуваната партийна книжка на Стефан Софиянски.

Столичният кмет пък коментира събитията у нас от страниците на в. "Пари" и призовава десните сили към категорично обединение. А за самия себе си допълва, че никога не е бил кандидат за мястото на Иван Костов, нито се притеснява, че в последните проучвания царят го изпреварвал по рейтинг. Защото, отбелязва Софиянски, все пак няма база за сравнение между един кмет и един цар.

Базата за сравнение е една и това е Конституцията - напомня ни Светослав Лучников от страниците на "Демокрация", който не вижда никакви ограничения за премиера и министрите да участват в предизборната борба.
"24 часа" пък не крие безспокойствието си от друго - всичко се употребява предизборно. Ето защо в нарочна статия изданието моли политиците поне да не употребяват убийството на малкия Пепи. Това е причината, поради която и часовият вестник е публикувал "едно към едно" самопризнанията на майката Даниела Терзийска - за да спрат поне обвиненията срещу полицията, че е изфабрикувала делото.

Не бива всичко да е политика, да спасим българското кино - е призивът на режисьора Любомир Халачев, който от страниците на "Демокрация" дава исканията на киногилдията: 5 подкрепени от държавата игрални филма годишни и още десетина документални и анимационни филма. Така, както е в цяла Европа, към чието законодателство непрестанно обръщаме поглед.

Европа обаче също не знае много неща, не знае какво става в комшулука, твърди в разговор с читателите на "Стандарт" македонският посланик Любиша Георгиевски, известен още като театрален режисьор и драматург. И който тълкува призивите за толерантност, отпращани напоследък към македонските власти по време на битките им със сепаратистите така: нито една армия, не може да се впусне в сражение без артилерийска подготовка, ако не иска да изгуби много от хората си, заявява посланик Георгиевски (репликата е към ген. Колин Пауъл). После той се спира подробно на "македонската формула" - "не" на еднонационалната държава (каквито на Балканите просто няма). "Да" - на толерантността и плурализма (още повече, че македонският модел не бил окончателно фиксиран). Но от друга страна, преди да се вземат решения от международната общност, той призовава да се помисли и за македонците - те вече имали само половин родина и тя е за тях последната земя. Така че те щели да се бият за нея като за последно. Затова той смята и че всички днес подкрепят Македония - понеже само това е изход от поредния балкански хаос.