Българският печат днес - 4 октомври 1999 год.

Щ�п плащаме - тази констатация се налага още от първите страници на днешните вестници. "Ще плащаме до половин цена за спряно парно", ни известява във водещото си заглавие "Труд", позовавайки се на експерти от комисията, която готвела наредбата за топлоснабдяването. Шок! "До 50 на сто за спряно парно", още по-категоричен е "24 часа", доколкото наредбата предвиждала да се плаща половин сметка за студено жилище, защото подобна била практиката в държави като Дания или Германия, където отказалият се абонат покривал между 30-50 на сто от сметката. "От парното отърване няма", коментира в тази връзка "Труд", определяйки избраният подход като далеч от европейския. Първо, защото никой не е чул датчани или германци масово да се отказват от парното си. А с така изчислените сметки българинът е изправен до стената. Ако плаща - ще умре от глад. Ако не плаща, ще студува, а за неплатени сметки може да загуби и апартамента си. Изобщо парното ще се окаже хроничната болест на тази зима, е коментарът на "Демокрация", която определя решението на експертите като запрягане на каруцата пред коня. Понеже с подобна мярка просто цели блокове щели да започнат да се отказват от парно, за да не плащат. Въпреки, че както е тръгнало, кой знае.

Вече се знае обаче, че здравната реформа се отлага с една година, е водещата новина за в."Сега". Причината - че за здравната реформа също трябва да се плаща, пари обаче няма, признава финансовият министър, тъй като стартирането на здравната каса от 1 януари щяло да струва 250 млн. долара. А всеки знае, че щом парите не достигат, те могат да бъдат намерени само с увеличаване на данъците, така че по думите на Муравей Радев всички трябвало да си дадем сметка какво искаме - намаляване на данъците или увеличаване на бюджетнте разходи. И все пак здравната реформа не се отлага, категоричен е здравният министър Петър Бояджиев в интервю за "Труд" Според него нормално било първата стъпка да се позабави, защото били необходими поне 2-3 години за да се видят първите икономически резултати от реформата. Дотогава и лекарите щели да узреят като мениджъри и да се натрупат нужните средства.

С липсата на пари, този път в общинския бюджет, е свързана и новината, която "Дума" извежда на първа страница - а тя е, че щели да премахват безплатните крати за градския транспорт в София. Наредбата се подготвялa да влезе в сила след 31 декември като само инвалиди и най-социално слабите пенсионери щели да запазят привилегииите си за безплатен транспорт.

А утешението, че финансовите проблеми поне на някои са решени от вчера идва със съобщението във всички днешни вестници, че джакпотът най-сетне падна и трима късметлии ще си поделят по 1 млн. нови лв. А в анализа си "за опозицията и джакпота" "Труд" прави връзка между обществените нагласи към изборите и тези към голямата печалба. Според автора на анализа Тодор Токин опозицията твърде късно се е сетила да се оплаква от изборите, а и кой сега щял да участва в национална протестна кампания. Реализмът сочел, че от това просто няма нужда, а и печалбата ще е никаква. Докато ако имаше и най-малкото съмнение за фалшификации в тотото, протестите щяха да се излеят по улиците, дори и без наблюдатели от Съвета на Европа.

Ще каним обаче наблюдатели за местните избори, научаваме от първа страница на "Демокрация", която се позовава на изявление на премиера Костов, който в интерес на това изборите да преминат честно е склонен да покани наблюдатели от ПЕС и ЕНП. "Важно е присъствието на международни наблюдатели за местните избори", е мнението и на външния министър Надежда Михайлова пред "Демокрация", която не пропуска да коментира и касетата със записа си от "Ловечгейт", която за нея била доказателство за сблъсъка на два вида политика и на два вида морал, тъй като пред сегашните избори опозицията отново била прибягнала до арсенала на миналото. Тя дори заявява, че е доволна от случилото се, защото то припомнило на хората, че мръсотията отново може да изплува отгоре. Oт първите страници на в. "Дума" и "Монитор" проличава, че темата продължава да се разработва. Защото на видно място е публикувана обложката на фолк-касета с образа на външната ни министърка в народна носия, където под надписа Надка Михайлова (паралелно на български и испански) е сложено заглавието - "надежда за демокрация 99". Касетата била разпространявана вчера от движението "Гергьовден" и от бившия ревизор Емил Димитров, които призовавали получилите я да се отърват от нея, като я пратят на министър Бонев. Симеон Втори щял да раздаде всичките си имоти, като си запази само два - дворецът в Царска Бистрица и къщата в карловското село Баня , е основната новина за "Страндарт". Впрочем посещението на царя е в центъра на вниманията и на останалите издания, най-вече на "Монитор", което е обяснимо доколкото царят е посетил редакцията на вестника.

България няма да се отърве от мафията, твърди пък в интервю за "Труд" офицерът от Интерпол Роже Совен, който е координатор за страната ни. Тъй като ние сме изложени на организираната престъпност, доколкото сме врата за всичко, което може да дойде от Азия и Европа към Ориента. Освен това войната в бивша Югославия е изправила страната ни пред двоен проблем - и за бегълците от запад и за активизираните канали на контрабандни стоки и наркотици.

А като се има предвид ключовото положение на България, човек не може да не се запита защо Русия е против натовските бази у нас, четем в анализ в "24 часа". Нали тези бази ще дават възможност за следене на ислямския натиск от юг срещу самата Русия, пита се изданието. Тъй като евентуалното изграждане на военни бази е единствено с цел да се балансира Дъгата на нестабилност, която ислямът опъна в Средна Азия от Монголия до Кавказ. Опасността на Балканите е обща, тя е и земетръсна, напомна пък в интервю пред "Монитор" сеизмологът проф. Людмил Христосков, който призовава освен общата политика, да изучаваме и общите географски реалности. Защото едно земетресение в Кресна - земетръсната зона на България - щяло да отнесе и Северна Гърция и Източна Македония и Сърбия, не само нас.