Българският печат днес - 27 септември 1999 година

П�д �дизборната кампания се развихри. "Циркът изгоря, лошо няма", категоричен е "Труд". Вестникът припомня своя съвет към многострадалния български избирател със започването на предизборния водопад от налудничави идеи и обещания да изгаси телевизора си и да прежали таксата за него, дето въпреки всичко ще му я вземат по електромера. Социологическо проучване сред столичани показва, че мнозина са се вслушали в съвета, отбелязва вестникът - едва 10 на сто от тях са гледали първите предизборни прояви по телевизията. Какво все пак видяха и какво разбраха, решилите да се прежалят, чуди се" Труд". Ами, видяха позабравени от последните избори физиономии. А какво разбраха? На практика не разбраха почти нищо, отсича вестникът. Защото всъщност това, което се получило било, че две дузини налудничави личности те убеждават, че у нас и налъмите могат да цъфнат, стига те да печелят изборите."Труд" обаче предлага изход от създалата се ситуация. Считащите се за сериозни политически партии да се откажат от предоставеното им предизборно време. Те отдавна би трябвало да са убедили електората в своите възможности. Така цялото време се разпределя между останалите кандидати, а електоратът сяда пред телевизора и въобще не съжалява, че българският цирк празнува 100-годишнината си без нова сграда на мястото на изгорялата.

"Укротяване на опърничавите медии". Това бил според "24 часа" повикът на деня. Сред управляващото мнозинство много ясно се очертавал подходът към пресата - класическите морков и тояга. Стратегията на моркова откриваме в думите на Надежда Михайлова, пояснява вестникът. Тоягата пък свисти в така наречения закон за достъп до обществената информация, който "24 часа" категорично определя като закон за притискане на медиите. Защото той целял не прозрачност, а контрол върху независимата преса. Смайва бързината, с която правораздаването реагира на Ловечгейт, отбелязва вестникът. Две прокуратури моментално наредиха проверка. А полицията мигом тръгна да "кани на разговор журналисти". Значи можело. Е, разбира се положението не е чак толкова безнадеждно, утешава "24 часа". Така или инак България напира към Европейския съюз. А там според вестника имало хора, които ще обяснят недвусмислено на нашите дресьори, че на медиите това им е работата - да бдят за законността и да бъдат опърничави.

И нахранени. И затова ДПС-Ловеч ще отпуска месечно по три минимални работни заплати за прехраната на местните журналисти, съобщи регионалният лидер на движението Бахтияр Караали, отбелязва "Труд". Той признал, че движението е заимствало идеята от външния министър Надежда Михайлова. Съставил си бил наръчник от правила как се води предизборна кампания по скандалната касета с разговора на министър Михайлова със сини активисти. Аферим бе, Бахтияр! Евала за грижите, ама нема нужда, отсича "Труд" в редакционния си коментар. Караали да вземе, че да даде трите минимални заплати, които е определил за нашего брата, на собствения си електорат. Той наистина по-има нужда от нахранване. А пишещите пък били преситени от всякакви партийни недомислия. И байгън от простотии.

Ако Германия е мръсна приказка, то каква е България? В момента - псувня на майка от дегенерирал син. С големи букви въпросът и отговорът от интервюто на писателя Виктор Пасков вестник "Монитор" извежда на първата си страница. Ако литературата ни разполагаше сега с един нов Алеко, той щеше да изпадне в грозна творческа криза, унизен от невъзможността да опише простащината, бесовете, вулгарността и смъртта на нравите, които ни налага шайката на Янки Дудл и които са резултат от цивилизационния ни избор, категоричен е Виктор Пасков. Живите в тази страна трябва да знаят, че ако не успееш веднага, вървиш към посредствеността, а ако продължаваш да тъпчеш в нея, ще стигнеш до неминуем позор. Според Пасков като всички мутри, управляващите не се нуждаят от демагогия. Те твърдят, че миналото е виновно за всичките им идиотщини. Но ако се започне война между минало и настояще, ще разберем, че сме погубили бъдещето. Демагозите били така наречената опозиция. Защото те опонират като гейши срещу стадо хипопотами в розово утро, разсъждава Виктор Пасков. И завършва с надеждата, че постмодернистите в политиката ще разберат, че номерът е не изкуство за изкуството, а човек за човека.

"Тибетски сърца покориха Париж" пише "24 часа", продължавайки отзвука от участието на групата в технопарада във френската столица. Вестникът отбелязва, че поканата за купона дойде от страна на РФИ-България. И заявява - така, чрез участието си в 7-дневния технокупон, култовият тандем влезе ударно в световната електронна музика.