Българският печат днес - 14.02.2001 год.

Е�о �о е сигурно - на всички вече им призлява като чуят, че в авиокомпания Балкан се завихря поредният скандал. Защото отдавна всичко е ясно и всичко е казано. И вече е толкова скучно и изтъркано, въздъхва "Дневник". И все пак - поредният епизод от дългата сага - "Търси се ново решение за Балкан", оповестява вестникът във водещото си заглавие. "Балкан е заплашена от несъстоятелност" и "Зееви ще съди България за 230 милиона долара в Париж", допълват информацията "Труд" и "Пари".

Не изключвам възможността авиокомпания Балкан да бъде обявена в несъстоятелност и да се търси нов инвеститор за нея, цитира "Демокрация" мнението на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация. Като същевременно набляга на решението на израелската Зееви холдинг, собственик на 75% от националния ни превозвач, да подаде иск в Международния арбитраж на Обединените нации в Париж. Това е агресивно поведение с цел да се защитят срещу потенциални санкции, които държавата може да им наложи заради неизпълнението на приватизационния договор, отбелязва "Демокрация".
Ами наглост - това е единствената дума, с която може да бъде определено поведението на Зееви, категоричен е вестникът в редакционния си коментар. Защото да искаш компенсации 15 пъти по-големи, отколкото си платил не може да се определи по друг начин. Или пък това е просто начин да се прикрият собствените грешки и сагата Балкан да се проточи безкрайно. В общи линии, това си е - цари чисто безхаберие по Балкан-ски, добавя "Труд". Защото именно безхаберие обхванало правителството по повод задаващите се поредни и този път май последни проблеми около приватизацията на Балкан. Защото какви перфектни договори са били подписвани, че сега дават възможност на Зееви без свян да заявяват, че няма да дават повече пари за Балкан и правителството трябва да ги финансира, ако иска самолетите да летят!? Ами много интересен ефект от приватизацията е това - продаваш, но вместо да получаваш пари от купувача, му плащаш на него. Но пък - това си е. Чисто и просто полет над кукувиче гнездо. Оттук нататък казусът е като при бракоразводното дело - за децата е лошо, но колкото по-късно се случва, толкова по-мъчително става, отбелязва "Дневник". Та затова, приканва вестникът - по-бързо и без излишни драматизации.

Също така бързо и без излишни драматизации очакват вестниците да се развият събитията около днешното обсъждане на вота на недоверие към правителството. "Емануил моли за доверие", отбелязва "24 часа". Какви реални резултати могат да бъдат извлечени от това е отделен въпрос. Това, което се вижда още на пръв поглед обаче от проведеното проучване от МБМД е ясно - "Всеки втори обявява категорично - стана страшно", отбелязва вестникът. Защото за два месеца престъпността излезе от нелегалност. И общественото мнение я постави на трето място сред тревогите си. И затова сега е много трудно да се повярва на упавляващите - за четири години усещането за безнаказаност на престъпниците и беззащитност на хората растат. Трудно е да се повярва обаче и на техните критици, голяма част от които са сред авторите на това беззаконие. Къде сме всички ние обаче, пита се вестникът. Ами стоим безмълвно и критикуваме отстрани. Страх ни е да не се оцапаме, да не се забъркаме в поредния политически скандал, да не застрашим собствената си сигурност. Какво направихме, за да се покажем по-силни? Остана ни само потреса от усещането, че българското общество самоубийствено върви по кривата на безразличието, на страха, на вътрешната съпротива да покаже отношение. А именно то, безразличието, за пореден път убива самите нас, ограбва душите ни и бъдещето на децата ни.

А всъщност най-съществената, единствената задача на политиците преди най-важните избори е да ни помогнат да надвием страха, споделя доктор Николай Велчев пред вестник "Демокрация". Те трябва да ни върнат вярата в оздравяването на целия български организъм. А после природата сама ще си свърши работата. Стига само духът да е здрав. И да живее в здравословна среда на чисти помисли.

Дали родните политици биха могли да ни осигурят подобни условия за живот е твърде относително. Това, което ние бихме могли да направим по въпроса обаче е, като за начало, да спрем да търсим прилики и разлики между нашия си Трифон Зарезан и пришълеца Свети Валентин, съветва "Труд". Всички ние сме по малко езичници, а през зимата - повече от обикновено. Може би защото през зимата работата е била по-малко, а тъмното - по-страшно. Дните са къси, а душата повече иска надежди. Никъде няма сведения, че при Дионисиевите празненства виното и любовта са били държани в две различни чекмеджета. И тъй като за лошото има предостатъчно дни, то от днешния би излязъл един чудесен празник на жизнеността и естествената радост, на хубавите неща в живота.