Българският печат днес - 13.02.2001 год.

Кой носи персонална вина за банковата криза? Сигурно за безброен вече път през последните няколко години вестниците се опитват отново да отговорят на този въпрос. А иначе - Водената от държавата политика в областта на банковото дело и натискът от страна на Международния валутен фонд са основната причина да се стигне до банковата криза през 1996-97-ма година. Именно това е мнението, около което са се обединили участниците в пресконференция по повод действията срещу банкери, оглавявали кредитни институции, разкрива "Пари". Диктатурата на длъжниците е заложена още в зората на банковото ограбване. Тогава се оформят и трите основни възможности за закононарушения и престъпления - прехвърляне на дефицитите на предприятията към банките, а последиците след това - към бюджета или БНБ; раздаване на необезпечени кредити; включване на някои банки в механизмите за пране на пари и обвързването им с незаконен бизнес, отбелязва от своя страна "Демокрация". Но всъщност симпатичните орисници от приказките знаят каква ще е съдбата на дететето още преди то да се роди. И именно над това си заслужава да се помисли, като си задаваме въпрос като този в началото, убеден е вестникът. Колкото до това - кога и как бяха създадени банките - то е ясно. Само че заемите трябва да се връщат. Това обаче влъхвите не помнят. Или всъщност- не връщат, допълва "Демокрация".

Сега се налага главният прокурор да поеме на специален отчет 70 дела. Колкото до въпросните 7 милиарда марки щети на държавата - ами те са колкото настоящия валутен резерв на България, изчислява вестникът. Затова и хората имат право да питат и да търсят отговорности. Защото любимият начин на терор е ясен - мошеник ли си, тогава сигнализирай, че друг е крадецът. Викай най-силно от всички. Накрая никой няма да разбере кой крив, кой прав. И макар и да действа безотказно това правило, припомня вестникът, именно то напомня мисълта на Брехт, че "Който не познава истината е глупак. Но който знае истината и казва, че е лъжа, е престъпник".

Именно в търсене на своята си, може би, истина, всяка от която обаче няма допирна точка с тази на другия, са се впуснали и двете страни. Вестниците продължават да нищят именно тази все по-заплитаща се ситуация около Българското национално радио. "Новият радиошеф обяви екипа си". "Бивши конкуренти влизат в екипа на Иван Бориславов", обявяват "Труд" и "Демокрация". И незабавният отговор на "другата истина" - "Групата за натиск Новото време и протестиращи журналисти тържествено откриха вчера паметник на Вечната слава на НСРТ пред сградата на радиото", "Радиото - гладна стачка", отбелязват на първите си страници "Труд" и "24 часа". А иначе - нищо! Ще минем и без НСРТ, успокоява "Труд" в редакционния си коментар. Един коментар, на който главните букви на всяко изречение са оцветени в синьо. И за по-недосетливите следва уточнението под линия - зоркото око на някои от несеретейците и на радиошефа няма да бъде затруднено да види посланието, закодирано в главните сини букви. Колкото до самото послание - то е простичко и ясно - "НСРТ да си ходи!".

Интелектуалецът трябва да има сетива за средата, в която работи. Да има чувствителност. И ако действително е интелектуалец, да прояви такава чувствителност след като срещу него застават толкова много хора, коментира пред "Труд" Георги Лозанов създалата се обстановка и поведението на новия шеф на Радиото. А след като НСРТ е създал този проблем, трябва и да се занимава с него и да търси решение, освен че поема отговорността. За съжаление аз не усетих от господин Бориславов да има ясни и конструктивни идеи, които да започнат да обръщат отношението към него в този диалог, заключава Георги Лозанов.

Именно диалога и точните посланията обаче са в основата на повечето победи. СДС обаче закъсня с посланията си към избирателите, цитира "Труд" изказването на кмета на София Стефан Софиянски. Сега най-важното е сините да обяснят на обществото как ще управляват след вота, убеден е той. Който и да управлява обаче ще запази валутния борд и фискалната стабилност, целейки членство в Европейсия къюз. Това е заключението на експерти от Креди Сюис Фърст Бостън, цитирано от "Труд". Политиците ще са доминиращия фактор в решаването на въпроса за българския дълг който расте. Никоя партия обаче нямало да спечели мнозинство в изборите. Възможно било обаче в основата на кабинета да са социалистите, се казва още в изследването.

Но иначе какво е да дефинираш онези, другите, неща от живота? Като например болката. Защото след удара човекът се изправя и си тръгва. А болката остава да лежи в калта, споделя поетът Борис Христов в Поетичния азбучник на живота, който му изготвя "Стандарт". А иначе мечтата сега ни напада. Защото брегът, който ни очакваше изгуби търпение. И грабна своите корени и сам тръгна към нас.