Българският печат днес - 24.09.2001 год.

"Хр рчете като при война!", възкликва във водещото си заглавие "24 часа". "МВФ иска ревизия на макрорамката", осветлява информацията "Пари". Международният валутен фонд е написал военновременна програма за България. Фондът направил своите прогнози за развитието на страната ни през 2002-ра година в условията на военен конфликт и световна криза. Разчетът бил написан дни след терористичната атака срещу Съединените щати, отбелязват вестниците. МВФ прогнозира 2 милиарда долара дупка в търговския баланс, вместо 750 милиона, колкото залага кабинетът. Инфлацията пък през 2002-ра също щяла да прескочи планираните от кабинета 4.5% и да достигне до около 5-7%. Ами, всички се точихме за ниски данъци и високи заплати. Сметката се оказа хем без МВФ, хем мирновременна. А войната избухна, отбелязва "24 часа" в редакционния си коментар. Ясно е, че в глобалния свят паянтови иконoмики като нашата се люлеят и от далечни трусове. Само че ние вече 15 години все затягаме коланите - и в мир и в бой.

Синдикалните експерти от своя страна все си смятат, властта обаче нехае. А по всички разчети личи, че българинът ще посрещне и тази зима полунахранен, но не и сит, изчислява "Труд". Доходите отново се губят в схватката с цените. А Националната статистика обяви, че през юли 2001-ва година в сравнение с юли 2000 българското семейство е изяждало над половината от месечните си доходи. Над 2 милиона и 400 хиляди души са пенсионерите у нас, работещите са 2 милиона 318 хиляди, около половината от тях обаче са заети в обществения сектор. Колкото до сметките - те са очевидни - средните доходи са около 205 лева, а по изчисления на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ през септември 1999-та година за нормално човешко съществуване на един човек са били необходими 224 лева, което за 4-членно семейство прави 880 лева, изчислява вестникът. Така че задаващата се зима ще бъде безпроблемна за не повече от 10 на сто от трудещите. А българинът отново ще затваря буркани и ще гледа прасе, за да преживее.

Царски скандал се заформил на летището, разкрива "Новинар".Ченгета от новото време нападат журналисти, арестуваха фоторепортер, приглася "Труд". Сблъсъци и арести край княгинята, допълва "24 часа". Скандалът станал при пристигането на племенницата на Симеон Сакскобургготски Александра-Надежда, което репортерите се опитвали да отразят, просто вършейки си работата. Оказало се обаче, че снимането е забранено. Присъстващите с възмущение гледали как разпасало се ченге с килната по юнашки фуражка извива ръце, доокрасява картината "Труд". Наложило се главният секретар на МВР Бойко Борисов да се извинява за начина, по който подчинените му въвеждали ред.

Известни са хватките, които властта прилага, за да омае, респектира или хвърли на лъвовете медиите. Спрямо новите управляващи засега медиите са толерантни, но нито една недоделка, гаф, хитреене или корист няма да бъде премълчавана, зарича се "Труд". И всъщност това е най-голямата услуга, която властта може да получи от медиите, ако тя наистина се стреми към нов морал. Затова е малко странно недоволството, което премиерът изрази от медиините критики към властта. Досега кампанийна критика срещу НДСВ не е имало. Под прицел обаче са попадали отделни гафове, но пък как може да бъде премълчано триумфалното идване на цялата фамилия на Симеон след победата на изборите с цялата му монархическа символика; когато недолюбваният Стоян Ганев бе назначен за шеф на канцеларията на премиера; когато се разчу за бордовете, с които е ангажирана зам.-министърът на икономиката Любка Качакова, или когато Симеон Сакскобургготски допусна дипломатическия фал с македонския език. Или пък когато работната среда на журналистите в Министерския съвет се оказа дискриминационна - зад въжета и в кошари, пита се вестникът. Защото какво би означавало средствата за масово осведомяване да премълчат тези факти? И нима премиерът желае те да се самоцензурират?

За съжаление обаче, обстоятелствата около нас са такива, че в повечето случаи ние забиваме нос в деня си и целият свят ни се струва крив. И като че ли все не можем да повървим поне за малко редом със светлината, която ни съпътства, разсъждава Валентина Раданска в "Труд". Бързаме, все закъсняваме за някъде. И пропускаме лекият, прозрачен миг, така както пропускаме и чудесата в живота. А след това, когато ни е свъсено и бездомно, се опитваме да поправим миналото в работилницата на спомените.