Българският печат днес - 06.12.2000 год.

Т�к �ктор блъсна самолет. С такива огромни заглавия по първите, а не в занимателната хроника на последните си страници, излизат "Труд" и "24 часа". Обяснението е, че става дума за самолета на президента Стоянов, чието ляво крило е пострадало на летището в Атина. Поради което въпросният ТУ-154 с националния трикольор е героят на снимките от първа страница.

"Петролопроводът Бургас-Александрополис се отприщва" - така "Демокрация" пък извежда новината от визитата на президента, надхвърляйки инцидента. На 20 декември се събирала работната група по случая, а Москва била готова да осигури транзитирания петрол, ако трите страни се споразумеят по изграждането на съоръжението. В пряка връзка или не с тази новина, "Труд" съобщава, че бензинът поевтинява с 10 ст. за литър. Става въпрос за смъкване на цените на най-масовия бензин А-91, а цените падали, обяснили от рафинерията в Бургас, защото имало спад в котировките на суровия петрол по света.

Ала ако бариерата в цените на петрола тръгва надолу, една друга бариера - визовата - все още трудно се вдига, не крие безпокойството си "Стандарт". Цели 4 часа Италия не е пуснала наша младежка делегация за срещата в Ница. Въпреки че участниците в похода за падане на европейските ограничения са били с напълно редовни документи и лично френският посланик Доминик Шасар им е подарил безплатни шенгенски визи. Италианските митничари обаче са били на различно мнение, отбелязва "Стандарт". Те пуснали в автобуса обучено куче, не скрили недоволството си, че в него пътуват 9 български журналисти и им забранили да снимат. После отвели за личен обиск няколко младежи, а един от митничарите мотивирал обиска с думите "Българите, украинците и руснаците са проблем". "Труд" също не пропуска да отбележи инцидента, в който е замесена и репортерка на изданието, публикувайки снимка от случилото се под главата на вестника със заглавието - "4 дни след падането на визите италианци тормозят 4 часа наша делегация на границата". Пак по случая посланик Шасар е изказал съжалението си пред "Труд" за помрачаването на инициативата и е посъветвал изданието да потърси за обяснение италианския посланик Алесандро Графини.

Всичко това донякъде обяснява засиленият интерес на всички днешни издания към вчерашния обяд във френското посолство на премиера Костов с посланик Шасар. Чиято тема, разбира се, е бил не толкова инцидента, колкото евроинтеграцията. От снимките в днешната преса ясно се вижда, че фоторепортерите също се "щурмували Шенген". "Стандарт" дори на първа страница публикува атрактивна снимка как през пролуките на желязната ограда на френската легация фоторепортерите са дерзали да се сдобият с кадър от срещата. Но изглежда само "Демокрация" се е сдобила с информация от разговорите, защото излиза със заглавие на втора страница, че посланик Шасар ни вижда в ЕС през 2006 г. и смята тази дата за реалистична и разумна. И дори демонстрира пълна осведоменост, публикувайки вегетарианското менюя от обяда, който посланик Шасар е дал на българския премиер. А то включва: някои от прочутите френски сирена, зеленчуци, бананов шейк и вина от реколта 1994-1995.

И за да не ни отнесе прекалено вълната на светския живот, "24 часа" тутакси приковавава вниманието ни със заглавието, че хакер е пробил компютърните масиви на Министерството на отбраната. Случката е отпреди десет дни, отбелязва изданието, а хакерът явно е бил много опитен, защото е оставял след себе си купища вируси. Според разследването на военнно министерство мрежата на отбраната била пробита отвътре, защото отвън това било невъзможно. И най-вероятно било пробивът да е направил боец от компютърна зала в асеновградската артилерийска бригада. И пак по темата "24 часа" припомня как Пентагонът е пропищял от руснаците, както и защо българските хакери са толкова прочути, припомнайки за нашенеца Петър Пенчев. 22 г. български студент дори бил екстрадиран от САЩ, след като влязъл в компютрите на калифорнийска фирма за електронна търговия и разкрил номерата на 2000 кредитни карти.

Е, явно сме прочути с някои умения. И не само с тези, безпокои се от друго "Новинар" - от поредната самоделна бомба с часовников механизъм, обезвредена този път под сектор Б на стадион "Васил Левски". Бомбата била 400 г. тротилова пресовка, но изглежда студът е повредил батериите й, което, слава Богу, е попречило тя да избухне.

От страниците на днешните издания обаче продължават да тиктака проблема с досиетата. Пред "24 часа" депутатът Драгомир Драганов твърди, че още преди три гoдини искал те да се отворят, но се боял, че се укриват данни и намеква за някакъв тайнствен жълт плик, който се пазел някъде и където пишело как щом някой се обадел някому за три кафета, следвала среща в три часа в ятачна квартира. От което не знам за вас, но лично аз не разбрах много, но явно за досиетата все се говори иносказателно. Поради което "Демокрация" на цяла страница настоява отново за радикалното решение и показва в публикация как пресата се е отмятала през последните три години по случая. Ванкета на "24 часа" през 1997 г. всички главни редактори, включително Тошо Тошев и Петьо Блъсков, са били за, отбелязва синият вестник. Интересно защо три години по-късно, пита "Демокрация", изведнъж настъпва метаморфоза. И това не е единствената в днешната преса. От страниците на "Труд" бившият президент Желю Желев в мемоарен тон разказва как някога и с радост е бил в началото на синята идея, а днес бил отвратен от СДС. А пред "Стандарт" синият депутат Младен Влашки твърди, че досиетата трябва да се отворят не само за да се види кой кой е, но и за да се свърши един път със страха от миналото.

Защото ние какво правим - все се плашим, твърди писателят Здравко Попов от страниците на "Демокрация". И дава пример със страхотиите на Шенген. Защото в началото, отбелязва писателят, бе страх, че визите няма да паднат. А като паднаха, пак тръгна недоволство. Някои, че сме гонели руския език. Други, че в Анкара недоволствали oт Шенген. Трети, че слагаме визи за Македония и Югославия. Което значи, че още сме на принципа страх лозе пази, твърди умористът Здравко Попов. И ни предлага за успокоение на българина да си представяме Евросъюза като зона, преизпълнена с опасности, като Амазония в дълбините на Борнео.. Защото знаем ли.. в този съюз може и да бият.. Какъв по горчиво-смешен коментар на българската европейска мечта.