И днес обаче вестниците продължават да нищят причините за изгонването на първата група чужденци от страната. "Националната служба за сигурност е изгонила друг човек" - с това провокативно заглавие "Труд" открехва и пътя, по който има намерение да тръгне защитата на Майкъл Чорни, а именно - ако се съди от текста на заповедта на генерал Атанас Атанасов, от България е изгонен друг човек. Причината за това твърдение - ами в заповедта просто били объркани името, годината и мястото на раждане на руския бизнесмен. Което от своя страна превръщало акта в нищожен. Доогледана докрай или не - операцията Чистка, която провеждал Иван Костов, според "24 часа", си е твърде аналогична на отиграната акция на руския президент Владимр Путин срещу олигарсите. А целта е ясна - да се сложи ръка върху медиите. Ето, същото се отпочна и в София, прави паралел вестникът. Защото какво направи правителството вкaрвайки името на Чорни в черните списъци? Ами просто започна да решава вътрешнопартийните си проблеми със средствата на административния апарат. Защото не може да не се набие на очи едно - изгонен бе Чорни, но неговите пари не бяха изхвърлени от България. Тоест - той вън, но парите му са все още добре дошли вътре. Така че посланието било ясно, категорчиен е "24 часа". Ако Чорни иска да запази империята си в България, трябва просто да спре кранчето за политическите опоненти на Костов.
Натрупването на всичките разкрития през последния месец обаче имат своето съвсем логично обяснение - тези симптоми са предизборни. Финалната битка обаче е важната. Другото са маневри зад фронта, отсича политологът Андрей Райчев в интервю за вестник "Труд". Фронтът все още не е открит, пререждат се офицерите за през есента и зимата. За сега основните играчи все още маневрират. Интересни са и вътрешните прегрупирания в СДС. Защото за разлика от БСП, където ляво и дясно са ясно изразени, в СДС има само котерийни полюси, защото идейно ядро носи само Иван Костов. От това следва, че в СДС ще има толкова крила, колкото прецени самият Костов, отбелязва Андрей Райчев. Просто отстраняването на някои хора от хранилката ги прави крило. Връщането им към софрата ликвидира крилото.
Усилените дни на българските служители в кабинета разглежда днес "Демокрация". Защото преди да попият пот от морни чела и да въздъхнат с облекчение и мисъл за лято и море те ще трябва да поработят още и със запретнати ръкави да изготвят информацията, която трябва да предоставят на Европейската комисия за нейния редовен годишен доклад за напредъка на страните кандидатки в подготовката им за членство в Европейския съюз. По своята цел самите преговори всъщност не са опит за изработването на правилата за отношенията между "нас" и "тях", а усилие за уточняване на начина, по който "ние" ще приемем вече установените правила на поведение в клуба, част от който искаме да станем, убеден е вестникът. Важното сега е като погледнем напред дали след скуката съзираме екшън. И как ще го играем? Дали като аматьори, като вземаме щурмувашки решения по стар български обичай или ще се подготвим за него професионално.
И може би да научим някои и друг урок от Запада, към който толкова много се стремим. Там, където индивидът се визира като ценност и престава да бъде само пресечна точка на обществените отношения, само винтче в машината. Там където силната личност е двигател на нещата, разсъждава езиковедът Велизар Садовски пред вестник "Демокрация". Индивидуализмът на Запад означава не да си маниакален егоцентрик, който се стреми да каже на другия лошото и да му наложи собственото си виждане. Индивидуализмът е стремеж да изпревариш другите с най-адекватното, което имаш. Не с фалшификати и фикс-идея да си номер едно. А със стремежът най-стойностното от теб да бъде за безвремието. А пътеки има много. Важното е накрая те да се свържат в един път. Ако той е стойностен, ще достигне до крайната си цел - вливане в Божественото.
Последвайте ни
