И след нашенските вечни проблеми един далеч по-екзотичен и същевременно глобален поглед - "Съединените щати ни пускат до Интернет техника", разкрива "Труд". Белият дом обяви, че ще даде по-широк достъп на България до американски продукти и услуги, свързани с новите информационни технологии. Решението е следствие от разговорите на лидерите на Г-8 на японския осктров Окинава и е отговор на призива да се помогне на бедните страни да достигнат богатите в развитието на информационните и интернет-технологиите, разкрива вестинкът. Е, след всичко това май не остава друга логична реакция освен възклицанието на "Труд" - Аферим, Били, машалла! Защото колкото и далеч да се намира Бил Клинтън и въпреки екзотиката на японската кухня, колкото и скъпа да е тя, явно той не може да изтрие спомена си от българския гъши дроб. Колкото до срещата на Окинава - ами на нея стана ясно едно - след като изядоха 800 милиона долара на японските данъкоплатци, лидерите на седемте най-развити държави и Русия бяха единодушни в едно - те трябва да сподeлят милиардите си с изоставащите, само че не знаят как. Явно сушените морски таралежи и супата мисо не стимулират мисловната дейност както българските манджи. Затова да вземем да ги пoкaним у нас, предлага вестникът. Само че поотделно разбира се, защото току виж сме се разорили окончателно. И с помощта на нашите вина може пък и да ги убедим, че техните трохи на нас ще са ни от полза.
Бeзспорна полза и неминуем успех е начинът, по който България беше приобщена към останалите страни-кандидатки за членство в Европейския съюз - чрез намерението да бъде извадена от негативния визов списък. Твърдото намерение на Франция е да направи така, че решението да бъде взето до края на годината, споделя посланикът на Франция негово превъзходителство Доминик Шасар в интервю за вестник "Новинар". Визите безспорно са една административна трудност. Но по-важни са обаче финансовите трудности. Защото за да може човек да пътува, той трябва да може да плати хотела си, храната си и така нататък. И в този смисъл ще има спирачка и тя ще бъде финансова, категоричен е Доминик Шасар.
"Паметниците и балканските омрази" - повод за този анализ на "Демокрация" дава неприятната история с паметните плочи в Израел. Тя обаче, според вестника поставя един много по-широк въпрос, а именно - защо светът възприема толкова лесно лошата дума за България, а добрата - толкова трудно. И защо никой не укорява Шиндлер, че като е спасил малко повече от 100 евреи, не е спасил останалите 6 милиона. А толкова лесно бе да бъде обвинен цар Борис III, че при спасяването на 50 хиляди български евреи не са спасени и другите 11 хиляди и 300. И изобщо какво се случи и как се стигна дотам, че един македонски вестник да твърди, че ако в България са били спасени евреи, това се дължало на македонците, защото просто било невъзможно българин да прави добро?
Последвайте ни
