Българският печат днес - 24.07.2000 год.

Две новини могат да обезкуражат читателите днес. Надеждите за по-нормално и поносимо лято попарва "Новинар" с ужасяващото заглавие - "Пак тропически жеги, 43 градуса в сряда". И неприятни новини с по-дълготраен ефект - "Производители натискат за скок на хляба". Разкритието е отново на "Новинар". От Федерацията на хлебарите ще настояват цената на хляба да се вдигне на 90-96 стотинки за килограм, тъй като сега той се продавал с около 15-20 процента по-евтино от реалната му стойност. Доста противоположни настрoения у всекидневниците обаче буди тази новина. Като пълна смехория я окачествява "Новинар", според когото по същия начин утре някой може да настоява пред кабинета да се вдигнат цените на кифлите, бозата или на патладжаните. Ясно е, че правителството от доста години не се занимава с такива неща като определяне на цените. Това го имаше преди 10-ти ноември, припомня вестникът. Така че, от всичко това проличавало решението на хлебарите да оскъпят хляба и сега само им трябвал някой, който да поеме отговорността. Но това вече си било истински абсурд в стремящата се към пазарна икономика България. Хлебарите обаче не са самаряни, сякаш репликира "Труд" в редакционния си коментар. Фурнаджиите се набутват между шамарите като се опитват да теглят дявола за опашката. От друга страна обаче са си прави, защитава ги вестникът. Защото не може когато всичко поскъпва да се поддържа с години ниска цена на хляба само заради черните очи на управляващите. А хлебарите не са самарянска организация нито пък патерица за социалния мир. И това че хляб на цена от 1 лев не бил по джоба на повечето българи вече си било работа на правителството, отсича вестникът.

И след нашенските вечни проблеми един далеч по-екзотичен и същевременно глобален поглед - "Съединените щати ни пускат до Интернет техника", разкрива "Труд". Белият дом обяви, че ще даде по-широк достъп на България до американски продукти и услуги, свързани с новите информационни технологии. Решението е следствие от разговорите на лидерите на Г-8 на японския осктров Окинава и е отговор на призива да се помогне на бедните страни да достигнат богатите в развитието на информационните и интернет-технологиите, разкрива вестинкът. Е, след всичко това май не остава друга логична реакция освен възклицанието на "Труд" - Аферим, Били, машалла! Защото колкото и далеч да се намира Бил Клинтън и въпреки екзотиката на японската кухня, колкото и скъпа да е тя, явно той не може да изтрие спомена си от българския гъши дроб. Колкото до срещата на Окинава - ами на нея стана ясно едно - след като изядоха 800 милиона долара на японските данъкоплатци, лидерите на седемте най-развити държави и Русия бяха единодушни в едно - те трябва да сподeлят милиардите си с изоставащите, само че не знаят как. Явно сушените морски таралежи и супата мисо не стимулират мисловната дейност както българските манджи. Затова да вземем да ги пoкaним у нас, предлага вестникът. Само че поотделно разбира се, защото току виж сме се разорили окончателно. И с помощта на нашите вина може пък и да ги убедим, че техните трохи на нас ще са ни от полза.

Бeзспорна полза и неминуем успех е начинът, по който България беше приобщена към останалите страни-кандидатки за членство в Европейския съюз - чрез намерението да бъде извадена от негативния визов списък. Твърдото намерение на Франция е да направи така, че решението да бъде взето до края на годината, споделя посланикът на Франция негово превъзходителство Доминик Шасар в интервю за вестник "Новинар". Визите безспорно са една административна трудност. Но по-важни са обаче финансовите трудности. Защото за да може човек да пътува, той трябва да може да плати хотела си, храната си и така нататък. И в този смисъл ще има спирачка и тя ще бъде финансова, категоричен е Доминик Шасар.

"Паметниците и балканските омрази" - повод за този анализ на "Демокрация" дава неприятната история с паметните плочи в Израел. Тя обаче, според вестника поставя един много по-широк въпрос, а именно - защо светът възприема толкова лесно лошата дума за България, а добрата - толкова трудно. И защо никой не укорява Шиндлер, че като е спасил малко повече от 100 евреи, не е спасил останалите 6 милиона. А толкова лесно бе да бъде обвинен цар Борис III, че при спасяването на 50 хиляди български евреи не са спасени и другите 11 хиляди и 300. И изобщо какво се случи и как се стигна дотам, че един македонски вестник да твърди, че ако в България са били спасени евреи, това се дължало на македонците, защото просто било невъзможно българин да прави добро?