И като стана въпрос за министри - хаосът във властта се задълбочава още. Два месеца след изборите кабинетът остава в непълен състав. Очаква се сега и списъкът с областните управители да претърпи промени, разкрива "Демокрация" във водещата си статия като се позовава на вицепремиерът Димитър Калчев. Той се оправдал, че царското движение няма структури, затова списъците се пишели от местните депутати. Явно обаче по всичко личи, че този август се очертава като най-спокойният от десетилетия. Преди две години например посред най-отпускарския месец изневиделица деноминирахме лева. Миналият август пък се тресяхме от българското подобие на Уотъргейт. А сега и едни областни управители не можем да назначим, приглася и "Новинар". Колкото до притесненията за списъците с областни управители - види се вече, че всеки царски депутат, освен обет за мълчание, изглежда е дал и обет да ходатайства за някой свой добър познат. Или съпруг. Видно е също така, че процесът около сработването на властта върви твърде мудно. По принцип - нищо лошо. Но нали след 800 дни щяхме да берем сладките плодове на родното икономическо чудо, припомня вестникът. Но нищо. Дано поне до Коледа властта да се комплектова.
Но обратно на внушението, че българският министър-председател е двигателят на последните български промени, той е по-скоро част от тях, а може би дори и тяхна жертва, отбелязва "24 часа". Чест му прави обаче, че се опитва да загърби бушонната система и ще носи отговорност за най-важните дела в държавата, убеден е вестникът. Защото противно на прогнозите, Симеон отново игра като цар и взе под свое наблюдение най-важните ресори в правителството - на правосъдието, отбраната, вътрешните и външните работи и финансите. Така че сега, ако нещо се оплеска, отговорността ще носи лично той. Е, ако не друго, този факт поне заслужава уважение, заключава "24 часа".
За нас е характерно обаче, че се учим много бавно и с много жертви. И все не осъзнаваме, че вече имаме право на избор. И именно този факт ни довежда до някакъв вид социо-мазохизъм. Именно този инат бе изразен неотдавна като наказателен вот и прикачи към махалото освен самите нас и календар от 800 дни, разсъждава "Демокрация". И всичко това, за да можем люшкайки се, да не умрем от скука, а да броим. И при това обратно - от горе надолу. Най-ужасното от всичко това обаче е, че няма дори на кого да се оплачеш. Бог високо, а царят ни... стана премиер. Е, как да се оплачеш на човек, понижен в ранг, отбелязва вестникът. Човек, роден за цар, произведен в премиер. От поданиците си. А уж народът ни е прагматичен и иска да знае какво брои и каква е файдата от броенето. Но зомбирането предстои в перспектива.
Българския проблем обаче винаги е бил, че сме прекалени индивидуалисти и трудно понасяме успеха на другия. А липсата на единство е стара българска болест с много примери в историята, убеден е художникът Василен Васевски в интервю за вестник "Демокрация". И като че ли забравяме да се вълнуваме от общочовешките ценности и проблеми като бездуховността, принизяването на красотата, крехкостта на любовта, самотата... А Вселената е магия, чиято тайна не знаем, но трябва да се научим да изплозваме чрез интуицията си. Магия, закодирана смесица от еуфория, триумф, тревога и радост.
Източник: RFI
Последвайте ни
