Българският печат днес - 22.06.2000 год.

Ч�а �аме. Чакаме Шенген да открехне вратите си към нас - така, с полу-призив, полу-новина днес излиза "Труд", илюстрирайки очакванията си от Комисията по човешки права и свободи на Европарламента с цветна карта на Европа, публикувана на първа страница. Европа, разделена от як зид на средновековна каменна стена, портата на която обаче е открехната в наша посока.

Европарламентът ще реши въпросът за визите до месец, далеч по-умерена е "Демокрация", която се позовава на председателя на Европейската народна партия в парламента Ханс-Георг Пьотеринг и уточнява, че окончателното решение щяло да се вземе след лятната ваканция. А дотогава? А дотогава все нещо ще се задвижи, щом дори Англия е решила значително да намали таксите за българските студенти, включва се по темата "Новинар" и дори датира събитието - 27 юни. Сигурно заради това и с вчерашна дата учебниците и помагалата по чужди езици са поскъпнали двойно, търси причината "Стандарт". Такива явно са правилата в нашенския бизнес, заради което ни се налагат и други по-сторги правила. От рода на - "или ниски данъци, или замразена цена на тока", каквито според "Новинар" бил формулирал представителят на МВФ у нас Юха Каконен в разговор с бившия преговарящ Александър Божков. Сигурно освен строг контрол, целта е и да се намали далаверата в преходния период, каквато констатира Емил Хърсев в "24 часа" относно заемайки се с компенсаторните записи. А иначе примери не липсват. И ето два с днешна дата.

Шефът на военния завод "Бенковски" в Пловдив бил замесен в далавера с части за МИГ-21 е водещото заглавие на разследване в "Демокрация". И схемата на далаверата била съвсем проста - частите на изтребителите се изнасяли като панаирни експонати за Бомбай - нещо, което по думите на военния министър си е чиста кражба. Прибавете към това, че за първи път са спипали и двама данъчни с рекет, не скрива радостта си "24 часа", за който събитието е триумф на справедливостта, независимо от факта, че двамата пловдивски инспектори били хванати само с 500 лв. И като е тръгнало на криминална хроника, нека прибавим към това и водещата новина на "Стандарт" , че футболният бургаски бос Порточанов бил даден на прокуратурата, защото в спор за стадион "Нефтохимик" заплашил шефовете на ЛУкойл с убийство и показен разстрел.

А докато си отправяме заплахи, "24 часа" продължава да припомня, че заплахата над сънародниците ни в Либия е реална и публикува снимки на обвинената сестра Нася Ненова с либийско бебе, под което се мъдри въпрос дали е била принудена да даде признания. В малко по-различна гледна точка на страниците на вестника Александър Андреев от "Дойче Веле" обаче настоява, че либийската трагедията ни сплоти, но не бива да имаме прекомерни очаквания за подкрепа отвън. Защото хората не правят разлика между нашите сънародници в беда, бежанците от Еритрея или китайските дисиденти. Затова и в Германия почти никой не е чувал за нашите медици, а погледите са обърнати към заложниците от филипинския остров Холо, където при това има и задържано германско семейство. В същото време, бие тревога "Новинар", близки на медиците търсели пари, за да платят хонорара на адвоката Шейтанов. Според "Дума" нещата били още по-драстични и Външно министерство дори било излъгало медиците, защото още преди година било длъжно да им съобщи, че имат право на местен адвокат. "Труд" пък събира свидетелства на близките на задържаните, които още не могат да повярват, че всичко това се е случило и не знаят как да изразят мъката и страха си.

Съществува ли тогава справедливост, пита "24 часа" и отново прави паралел със случая Сергей Антонов, публикувайки интервю с неговата сестра Таня Георгиева, която не крие недоумението си как десет години след атентата срещу папата неговият убиец е помилван, а брат й отново е забравен от всички.
Ала има неща, които не могат и не бива да се забравят, отбелязва "Демокрация" вчерашната премиера на френския диск на Гошо Минчев "Утрешният свят", добре познат на слушателите на нашето радио (припомням - чиято премиера бе в рамките на празника на музиката). А и песните на Гошо наистина не могат да се забравят, заявява "Демокрация", дори от онези, които не познават възпяваните от него "страхотни времена". Дори и от най-младите, които не помнят идиотщините на комунизма, когато за тананикането на музиката от филма "Мостът на река Куай" всеки е бивал обявяван за натовец, но за сметка на това и те обичат песните на Гошо Минчев, както всички ние.