Българският печат днес - 13 август 1999

С�и �иолозите през тази седмица в един глас предупредиха - "пада доверието в българските политици". С половин уста кръжащите около "Раковски" 134 агенции признали, че розовият период за правителството приключи. Разкритето е на "Труд" в анализ, озаглавен с въпросителното "За кого мълчат социолозите?". Всичко това идва в разгара на лятото. А месец август би трябвало да е спокоен месец, без резки скокове в нагласите - политическите битки са във ваканционен унес. Страховете за предстоящата зима още не са избуяли, кипи семейна бурканена индустрия. Първите ни държавни мъже се изтягат на плажа и събират сили за ударите, които им предстои да нанасят и да получават само след две седмици, когато стартира кампанията за местните избори. Въпреки високите температури това лято обаче, вярата във властта постепенно започна да се смразява, отбелязва "Труд". А песимизмът за близкото бъдеще първо удари рейтинга на правителството. Водачите на опозицията пък станали за смях с напъните си да уредят междуличностните си отношения, маскирани под благовидния предлог, че търсят пътища за обединение. Любопитно било обаче защо социолозите мълчаха толкова дълго и едва през последната седмица, ей тъй, между другото, обявиха, че има сериозен спад в рейтинга на политиците, разсъждава "Труд". И дали това не е защото понякога и изследователите на обеществено мнение намират сили да викнат, че и царят е гол.

"Той ще сваля Слобо от София". С това водещо заглавие излиза "Монитор" на първа страница. А въпросният "той" е Ричард Майлс, новият американски посланик у нас. Според вестника Майлс се готви за втория рунд от двубоя с президента на Югославия. Първият сблъсък между двамата беше още през зимата на 1996-та година, когато бившият US-шарже дафер в Белград подкрепи протестите на опозицията, припомня "Монитор". София заема ключово място в операцията на ЦРУ за свалянето от власт на Милошевич, разкрива вестникът, позовавайки се на анонимен източник от българските тайни служби. ЦРУ премести регионалния си разузнавателен център за Балканите от Белград в София. Оттогава американците контролират резидентурите си в балканските столици от София, продължава с разкритията "Монитор". Експерт от техническото ни разузнаване пък твърдял, че в момента американците си търсели петно, за да строят нова сграда за посолството си у нас. В нея те щели да настанят необходимото електронно оборудване. Не случайно Белият дом атакува така яростно Милошевич, разкрива от своя страна Стоян Андреев, съветник по националната сигурност на бившия президент Желю Желев в интервю за "Монитор". Само че американските усилия били насочени в грешна посока, защото опозицията в Югославия приличала на пътуващ цирк. А Клинтън пък просто изпълнявал повелите на ислямския фундаментализъм.

"Ораторските изпълнения на Гладстон са били страхотни - привличали са огромни тълпи и са накърнявали чувствително образа на Османската империя. Но те се основават на измислици. Защото много повече турци са изклани от българите, отколкото обратното. Струва ви се скандално?" Това е тезата, която застъпва Норман Стоун, публикувана в "Уолстрийт Джърнъл" и препечатана в "24 часа" под заглавието "Българите клаха османците, живееха добре в империята им". И така, Османската империя може и да не е била демократична, но определено е била по-малко деспотична от съвременните многоетнични империи като Съветския съюз и Китай например. Защото докато са на върха на мощта си, османците показват много търпимост към християни и евреи, продължава Норман Стоун. Е, в крайна сметка, признава авторът, християнските общности може и да са имали някои неприятности. Но те според него могат да се ограничат до по-високи данъци, носене на обувки с определен цвят и най-обременителното, по думите на Стоун, да яздят магарета вместо коне. Достатъчно е само да се цитират чудовищния данък девширме, съсипващата ангария или хилядите избесени "законно" или пратени на заточение в Диарбекир, например за да се разбере до каква степен са неверни твърденията на Норман Стоун. Това пък е отговорът на историка доцент Румен Генов, поместен като контрамнение отново в "24 часа".

. Козметичната идеализация на нашето време е обратнопропорционална на присъствието на идеали в него. Тази тъжна зависимост предотвратява появата на личности, събития, драми, победи над злото, категоричен е професор Андрей Пантев, търсещ отговор на въпроса "Защо бе масовото взиране в небето?" на сраницитге на "24 часа". Америка изобрети статута на Звездите, който масово възпроизвежда рецидивите на идолопоклонничеството в личностен план. Отколешната потребност от персонифицирани малки богове не се простира само до политиката или войната, според професор Пантев. Ние сами поставяме на пиедестал обикновени човешки същества. А после се гневим, че те не стоят на издигнатите от нас възвишености. И всичко това е защото един особен глад терзае доброто човечество - глад за герои - атавизъм от античността. С това може да се обясни и "цялата врява", както я нарича Андрей Пантев, около слънчевото затъмнение. Ние не участвахме с нищо в това космическо произшествие. Просто опустошеното ни въображение, любопитство, порив към необичайното бяха разпалени от самите нас, защото нямаше друга драма. А после затъмнението припряно се забърза към вечността, оставяйки ни в недоумение.