Българският печат днес - 26.06.2001 год.

О�щ �щана ли е короната? Въпросът витае над днешната преса. А източникът е статия в авторитетното германско сп. "Шпигел", която почти всички днешни издания препечатват.
От водещото заглавие на "24 часа" излиза, че короната на Симеон Втори е обещана от Русия, но при определени геополитически ангажименти. Изданието обаче противопоставя две снимки - тази на социолога Антоний Гълъбов и на царя, доколкото българският социолог е цитиран от "Шпигел" като източник на част от информацията. "24 часа" посочва в качеството на други мишени Стоян Ганев, наречен "паяка, който плете мрежа от русофили около Симеон Втори" и съветва царя да преустанови контактите си с футболен клуб "Левски" заради Чорни и да не се среща с Илия Павлов.

В същото това време царят обаче продължава да действа. От водещото заглавие на "Труд" научаваме, че Филчев се е видял с царя, след което главният прокурор е отлетял. И то за къде? За Москва. Бдителното фотооко на "Труд", което явно бди край "Врана" е заснело как бронираният мерцедес на Филчев влиза в царската резиденция вчера в 11 ч. и излиза в 12,05 ч. Срещата е била напълно конфиденциална. Но изданието разполага с информацията, че главният прокурор е постигнал договорка с царя - той се заема с хора от досегашната власт и търси облагодетелствали се, срещу което се запазват правомощията му.

Както виждаме, пасиансът се подрежда. За "Монитор" е повече от интерeсно как следва да се разбират царските думи, че "няма фракции". Вестникът отделя цели страници на вчерашното второ извънпарламентарно заседание на НДСВ, където е бил гласуван свръхстрог устав и отново е бил напомнен принципа за мълчанието. "Демокрация" твърди нещо любопитно: че новият царски правилник е почти едно към едно снет от правилника на левицата с леки козметични корекции. Същото твърдение откриваме и в "Труд", който размишлява какво точно означава депутатите да мълчат правилно. Освен това те трябвало и да "мислят правилно", били заявили хора от "Шишман" 30. За тази цел царските дупутати щели да подпишат специални декларации, нещо като предварителни оставки. В тях било посочено и изискването при определине случаи да се гласува "ан блок". В тази връзка "Труд" потвърждава тезата на "Демокрация' и отбелязва удивителното сходство на това правило с чл.11 от правилника на червената група по времето на Виденов, гласящ, че всеки депутат е длъжен да гласува "правилно" по нареждане на ръководството на групата.

Около единомислеието в ЦИК пък също витаят разногласие след вчерашна вестникарска статия. "Демокрация" отбелязва, че президентът е дал висока оценка на Централната избирателна комисия. На вчерашна пресконференция секретарят на ЦИК Валентин Георгиев обаче е обвинил Върховния административен съд, че създава хаос. "Труд", чиято статия за "политическите маши", разбуни духовете, продължава да следи конфликта отблизо. И цитира секретаря на ЦИК, който изнервен от публикацията, с автор колегата си Петър Обретенов е произнесъл думите - "Стадо без мърша не може".

От страниците на "Демокрация" пък друг член на ЦИК - съдията Румен Ненков, за да възстанови добрия тон, настоява, че "ЦИК не работи за никого и само прилага закона". И на свой ред обяснява атаките срещу инстанцията, провеждаща изборите, единствено с липса на етика и на правно чувство.

За сметка на това с много и всякакви чувства днешните издания гадаят дали Костов ще подаде оставка и какъв ще е изходът от националния съвет на синята партия. "24 часа" цитира изявления на софийската организация, че не се чака "лов на вещици". "Стандарт" от първа страница обаче извежда думите на Муравей Радев, че днес ще бъдат изпъдени предателите. "Труд" пък настоява в изрична декларация полицията да пази неговите репортери, напомнайки как Валерия Велева бе приета наскоро на "Раковски" 134. "Демокрация" в коментарната си колонка обаче припомня, че традицията да се леят възхвали към победителите и укори към победените е тъкмо това, което е накарало някога Чърчил да говори в Английския парламент за "български нрави". И че в една европейска партия конкретните анализи се правят както се зачита достойнството на другия, което е водещ принцип на християндемокрацията. По случая се произнася дори и Благовест Сендов, който от страниците на "Монитор" заявява, че Костов имал всички шансове да остане лидер, защото бил раздал доста изгодни постове.

На фона на тези страсти "24 часа" определя сручващото се на "Позитано" като пълно мъртвило от 80-те години. И озаглавява анализа си "Скука, др. Лилов", доколкото левият стратег сам признава, че БСП е скучна партия и призовава всичко да се решава на някакъв пореден форум наесен.

"Стандарт" пък пренебрегва почти всичко от това, хипнотизиран от личността на царя. И препечетва поредният анализ, само че от австрийското сп. "Профил", озаглавен "Мъжът, който искаше да стане цар". Който започва с питането: как ще се казва бъдещият премиер на България? И следва отговор - това всеки гадае, но изглежда никой не го знае. В статията се цитира британския журналист Миша Глени, който твърди, че "колкото по-голяма е бедността в една балканска страна, толкова по-силна е там надеждата за спасение". "24 часа" пък дава думата и на Вежди Рашидов, който в интервю призовава царя "да се страхува от тези, които мълчат. Защото те можели едновременно и да го предадат и да го унищожат". "Труд" пък се пита кое ще надделее - "новият морал" или Командира. И приключва с обобщението, че всеки си има своя 10 ноември.

А "24 часа" за пореден ден публикува новите варианти за кабинет. Ето днешният вариант - премиер - Симеон Втори. Вицепремиери - Стоян Ганев и Ахмед Доган. Министър на икономиката - Рачо Петров (правнук на фаворита на Фердинанд). Председател на парламента - проф. Георги Петканов. Или както беше казал навремето Иречек: "в България има само една партия - тази на хората, които още не са станали министри".