"24 часа" от своя страна съзира друг скандал - нов скандал с данъците. Читателите на вестника масово се оплаквали от това, че не могат да декларират доходите си. Десетки души се обаждали в данъчните служби и твърдяли, че счетоводителите не им давали служебни бележки, без които не може да се изчисли данък. А защо ли - не от злосторство, а просто защото Националният осигурителен институт не бил осигурил нужните образци за здравните вноски от 1999 г. - друг резултат от българското законотворство. И това съвсем не е всичко. С вчерашна дата българските дупутати са се споразумели да вдигнат летвата и за образуване на политическа партия, за което в бъдеще ще са необходими персоналните данни не на 50 души, както беше досега, а на 500. "Сбогом на Кире Либерало и сие" - така "Труд" коментира тази мярка, уточнявайки, че решението си има хубавата и лошата страна. Хубавото било, че българският политически живот щял да се почисти от типа партии "аз, жената и балдъзата". Лошото, иронично вметва изданието е, че с 50 души на власт се уреждаше цялата партия - кой депутат, кой министър. А иначе само луд щял да прави партия, което сигурно била и целта на закона...
Каква обаче е целта на "пиесата Косово", продължава да се пита "Монитор" и да търси подтекст в думите на Асен Агов за еволюцията на българската позиция по случая, която вчера той определи категорично като свое лично мнение, което не ангажира СДС. Изданието се позовава и на два свои независими източника от правителството и парламента, от които е научило, че "гафът" на Агов е бил съгласуван предварително с премиера Костов след срещата с Хашим Тачи. "Дума" от своя страна съобщава, че във връзка с това левицата щяла да поиска оставката на Агов. А във вчерашна декларация, четена в парламента, Георги Пирински бил настоял и премиерът Костов да поеме своята отговорност.
"Никакви заговори не са се правили в София" - категоричен в интервю за "Монитор" пък е Арбен Джафери, лидер на албанците в Македония. Конкретният исторически контекст на срещата бил разпадането на Югославия. Но лично той смятал, че срещата е много полезна, особено за Македония, която след тази среща щяла да бъде още по-стабилна държава. "Стандарт" от първа страница пък не крие безпокойствата си, но в друга насока - за случая Хайдер, властта в Австрия и стабилността в Европа. За сметка на това на вътрешните си страници преминава от въшната политика към една позабравена афера с международен отзвук, в която изплува името на бившият министър от Живково време Румен Сербезов, завлякал банкова японска инвестиция за 100 млн. долара, предназначена за супермодерна болница в София.
Съдбата на жълтите павета - гордостта на столицата, ценни колкото кубетата на "Св.Александър Невски", вълнува "24 часа". Софиянци вече знаят, че при затоплянето паважът мистериозно се нагъна преди няколко дни. Едва тогава столичните власти си дали сметка, че жълтите керамични плочки са безценни. Само 15 000 от тях продължавали да се съхраняват в склада във Враждебна. Проблемът обаче е, че жълтите павета, внесени от общината през 1907 г. вече не могат да бъдат възстановени и нищо чудно лошото им стопанисване и изненадите на природата да застрашат гордостта на столичния град и да повлекат със себе си спорове и множество неудобни въпроси. Доколкото още в средата на 90-те бе назрял скандал, че кметът на Лозенец е продал на чужда фирма част от жълтите павета на ул. "Милин камък", А това, пише "24 часа" е било трудно да се скрие, защото всеки добре познава жълтите павета и знае, че те са общинска собственост.
"Да си познат си има предимствата, ала и недостатъците" - твърди в юбилейно интервю за "Монитор" актьорът Георги Калоянчев, който навършва 75 г. В неговия случай това означавало, че хора, които на няколко пъти го нападали, за да го ограбят или да се разправят с него, го оставяли на мира като видели кой е. Калата, както го наричат повечето му приятели, обаче на всяка цена държал да е свободомислещ и да не е политически обвързан. Мъчно му било само, че не можем да хванем дамара на демокрацията. А тя винаги му приличала на супермодерна кола. "И макар, че човечеството не било измислило нищо по-добро от демокрацията, на него му се е струвало, че хората бъркат с лостовете и не знаят кое копче да натиснат. И едва когато се научат, усмивките ще се върнат по лицата ни", смята Георги Калоянчев, но с тъга се пита дали ще доживее до това време.
Последвайте ни
