И се започва една. "Труд", който винаги е взимал присърце кандидатурата на Венцеслав Димитров, прави свое собствено разследване. Отделя му цели две страници, в което открива и въпросния център, който се намира на "Лавеле", точно зад "Булбанк". Неговият ръководител, д-р Инджова, отказва да пусне репортерите, но опровергава твърденията, че някой е пуснал от нейния факс документите (тя е склонна да препдоложи, че това е станало от факсмашина, препрограмирана с нейния номер). Комисията по досиетата е отказала да коментира дали Димитров е агент на ДС. А от царското движение са заявили, че няма фалшификат. Съпредседателят на движението Тошо Пейков също отказва да даде подробности, но уточнява, че движението за разчистване на листите е негово, че той е чел документи в комисията, но се е подписал да не ги разгласява, затова мълчи.
Но това е само първата част на драмата. Втората отеква в пресата с пресконференция на Венцеслав Димитров и съпругата му, като другите водещи заглавия. "Царските листи - пълни с леки жени и мошеници" е водещото заглавие в "Демокрация". Но всъщност то е цитат от интервюто дадено от съпругата на Венцислав Димитров за "Свободна Европа".
"Стоян Ганев готвеше революция" - е тезата в "Новинар", заимствана от същото интервю.
След като прочетем публикациите става ясно, че трудната регистрация на НДС2 е била може би съзнателно търсена. Така поне твърди Миглена Димитрова и свидетелства за сбирка в ресторант "Крим", на която Стоян Ганев е настоявал движението да не се регистрира, за да има революционна сигуация в страната и да се стигне до нови избори. "Демокрация" пък публикува декларация на ОДС, в която се настоява движение "Симеон Втори" да даде отговор на всички тези разкрития. "Царят да изгони Тошо Пейков" - за това пък настоява във водещото си заглавие "Монитор". Изданието цитира думите на засегнатия Венци Димитров, че Пейков вече е създал политическа полиция и се пита дали всичко това няма да се отрази на изборите на 17 юни. От по вътрешните си страници "Монитор" задълбочава темата и публикува анализ на д-р Веселин Цачевски, в който директно се поставя питането "Дали обществото съзнава или пренебрегва опасностите при победа на царското движение?"
Според "Стандарт" пък "царят деликатно отказва на Костов". Така изданието тълкува думи на Симеон Втори, който вчера е гостувал в редакцията им като гост в рубриката им "Диалог". Думите на Симеон Втори били следните (четем на първа страница на "Стандарт": "Ако движението наистина получи доверие от доста хора, които сега го ругаят и клеветят, те ще се намерят в крайно неудобно положение. И ще трябва или да изядат всичко, което са казали или нe знам - да нямат абсолютно никакъв срам да седнат и да кажат - хайде сега да преговаряме". В резултат на което пък главният редактор на "Стандарт" подарил на Негово Величество две емайлирани лъжички с ликовете на баба му и дядо му и бил удостоен с репликата: "Къде ги намерихте, вие сте страхотни антиквари".
"24 часа" явно подхожда не толкова антикварно към темата и бърза да се осведоми от Георги Първанов как вървят нещата. Първанов, от своя страна, не се поколебава да даде обширно интервю, в което обаче громи сините и твърди, че те тайно се били договорили с царя, за да управляват пред изборите. От страниците на "Демокрация" възможнстта за коалиция не изключва и Евгений Бакърджиев, който в интервю уточнява, че СДС или ОДС обаче трябва да бъдат водещата сила в нея.
И понеже за изборите дотук май казахме прекалено много, малко шоутематика. Костов с теменужки, че и при Слави виждаме от цветна снимка на първа страница на "24 часа".
Впрочем такава снимка има и в "Труд". Двубоят се определя като между треньор на управляващия отбор и обществения рефер на терена, а интересът, твърдят и двете издания е бил като за световно. Що се отнася до теменужките, "Труд" обяснява, че тяхнaта символика - обект на толкова вицове и шеги най-сетне е била разкрита. Изданието пояснява, че премиерът ги е подарил на Слави, обяснявайки му, че може да си говори с тях. Но да говорят с цветя можели само хора, в чиито души има любов. Това той бил научил от покойната си тъща, която била човек, който умеел да говори с цветята.
"Да правим филми за доброто, а не за злото, към това призовава пред "Новинар" режисьорът Николай Волев по повод на новия си филм "Огледалото на дявола". Защото лично него черногледството и нихилизма на българина вече го плашели и той се боял да не ни навлекат нови бели.
А пред "Демокрация" известният френски издател Брюно Роа, собственик на култовото издателство "Фата Моргана" определя българите като далеч не толкова негативни, колкото са примерно румънците. Издателят на Чоран има своя теза за Балканите, помни още сива България по времето на сталинизма и съзира в българите талант, настроение и тонус. Дано да е прав.
Източник: RFI
Последвайте ни
