Българският печат днес - 24.01.2000 год.

В�р �реки студовете и грипната епидемия, от вниманието на днешните вестници не убягват и други новини - съдбата на зимни курорти, бягството на банкер или съдбата на региона.
Но най-напред стихиите. "Идат рекордни студове", прогнозира от първа страница "Демокрация" и съобщава, че се очакват рекордни снеговалежи и небивали минусови температури. "Карат хляба с каруци заради преспите", насочва пък вниманието ни "Новинар" към съдбата на хората в общините Омуртаг и Антоново. В крайните села кметовете разнасяли брашно по къщите, над 60 души били приютени в училище в Омуртаг, а пет семейства замръкнали в града в очакване да бъдат извадени колите им от преспите. Същевременно, подкрепен от студовете грипният вирус набира сила, но дявол знае дали има ваканция, пита се "24 часа". Телефоните на вестника загряли до червено от родители, които искали да разберат дали днес децата им да ходят на училище. След обаждане в министерството на образованието станало ясно, че заповедта за разпускане на учениците вече е дадена и важи за всички училища, единствено университетите решавали сами. Призивът на лекарите е децата да останат вкъщи, а не да се разбягват по кина и дискотеки.

"Банкерът Александров забягва в Сан Доминго", съобщава от първа страница "Труд". Разбира се, не заради грипната епидемия, а заради фалита на пловдивската Агробизнесбанк и немалко източени авоари. Банкерът бил изчезнал през октомври, но едва сега било установено неговото местонахождение и българските власти щели да го изискват чрез Интерпол, били данните от разследването на вестника. В мотивите се посочвали задкулисни игри, валутни машинации за 2 млн. долара.
"Боровец пак отива за жълти стотинки", бие тревога "24 часа" за съдбата на приватизационната сделка за един от най-реномираните ни зимни курорти. В търга участвали 11 фирми, но нито една световна фирма. Така началната цена станала 80 000 долара, което според правилата оценявало курорта на 800 000 долара, докато реалната му цена била най-малко 10 млн. долара. Въпросът за "24 часа" е кой се опитва да играе зад фасадата на търга.

А "Монитор" от своя страта се интересува какво се случи през уикенда зад хисарската фасада, озаглавявайки своя водещ материал от първа страница: "7 разкопчани мъже се оплакаха на Солана". Според изданието Европа, НАТО и съседите на Югославия не са подкрепили идеята на Костов за отмяна на югосанкциите, но съвместно са поискали от Запада компенсации за щетите от тях. "Лидерите на Косово и сръбската опозиция също имат полза от разумните съвети на техните съседи, заради своето бъдеще в дългосрочен план", заявява пък британският премиер Тони Блеър в послание до участниците в срещата.

"Румъния да се откаже от балканския си инат за втория мост на Дунава" - това призовава в интервю пред "Демокрация" транспортният министър Антони Славински. Неговият оптимизъм идвал от това, че мостът е необходим и на двете страни, че е липсващата част от четвърти паневропейски транспортен коридор и че от неговото изграждане са заинтересовани Гърция, Македония и Турция. Затова според него щом мостът е необходим на няколко държави, за неговото изграждане са отпуснати пари и има подчертан интерес от частни инвеститори, той не може в крайна сметка да не бъде изграден. "Пактът за стабилност на Балканите не върви, пише в коментар "24 часа", защото много от евентуалните проекти нямат смисъл без участието на инвеститорите, защото Дунав е блокиран, а инвеститорите не желаят да стъпят тук, докато не се възцари стабилност".

А иначе, колкото и да се оплакваме, едва когато човек стъпи на Обетованата земя, започва да се пита, къде живеем ние, четем в репортаж в "Демокрация" впечатления от Светите земи. Защото Израел внасял хумус от чужбина, за да създава обработваеми площи. И въпреки всичко, въпреки пълната липса на вода и земя, цените на селскостопанските стоки са приблизително същите като в България. Затова наши отдавнашни преселници в Тел Авив се питали кога най-сетне ще се разкъса омагьосания кръг на България: "имаме плодородна земя и торове, нямаме пари и хора да я обработват, тя пустее, а ние сме бедни". Може би това е българската участ.