Преди два дни на извънредния си 46-и конгрес БСП одобри актуализираната социално-икономическа програма на партията. Петър Димитров е един от авторите на документа. Потърсихме го за повече подробности по чутите на конгреса предложения за промени, включително и възможността да се въведе плосък данък, предшествани от спорове във Висшият съвет на партията по тези въпроси.
- Има ли вече окончателно решение за данъците върху личните доходи от следващата година?
- Не, няма решение. Това, което реши Висшият съвет на БСП от петък, е да се отиде към широк публичен дебат. Така ще знаем действително какво е мнението на хората по въпроса, тъй като досегашната практика да затваряме решенията в тесни кръгове се оказа, че остават неразбрани. От тази гледна точна взехме това решение - широк публичен дебат и на тази база отиване към решение, което се приема от хората.
- На този дебат ще предложите ли варианти, които вече са дискутирани в БСП?
- Разбира се, в петък се дискутираха два варианта. За моя лична изненада при изчисляването на загубите за бюджета при въвеждането на т.нар. плосък данък се оказа, че бюджетът ще излезе на плюс. Тоест, ако обложим доходите с 10% данък, приходите ще се увеличат.
Като тук не искам да крия една подробност - говорим все пак за две скали - да има необлагаем минимум (дали ще е 200 или 220 лв. е друг въпрос) и доходите над този праг плащат 10%. При това положение ще има един интервал примерно между 200 и 350 лв., където хората ще изгубят от такъв начин на облагане.
Но би могло да се отиде към увеличаване на минималната заплата с такава сума, че хората да не понесат загуби. Главният резултат от този данък е падането на мотивацията да се крият доходи, тъй като данъкът вече ще бъде такъв, че няма да има нужда да попадаш под ударите на наказателната система.
- А кой е другият вариант, който ще предложите?
- Другият вариант, който се обсъждаше, предвижда отново да има необлагаем минимум, следващата ставка да бъде 10% за средна работна заплата, до две - 16%, което е около 400 до 800 лв. доход при сегашното положение, и над две средни заплати да бъде 24%. Това си е класическата прогресивна скала за облагане и за моя голяма изненада се оказа, че при прилагането й приходите в бюджета ще паднат с около 558 млн. лв.
- Тоест плоският данък е по-работещ модел и откъм бюджетни приходи?
- Да.
- А как стои въпросът с осигуровките?
- Стои по подобен начин, но не мисля, че трябва да го гледаме през тази изкривена призма, която съществува сега.
- Защо да е изкривена - има нещо, записано в бюджета.
- Сега решението е безкрайно дясно и несправедливо.
Социалните осигуровки се плащат с доходите до 1400 лв. Над 1400 лв. няма такава тежест и се стига до това, което повечето българи не знаят - че пенсиите и здравното осигуряване се плащат от най-бедните и средната класа, т.е. и необлагаемият доход от 200 лв. и той се облага с 36.5%. А за тези средни доходи от 200 лв. до 1400 лв. ставката е 60.5%.
Никой не обсъжда тази тежест и тази несправедливост - че най-богатите ги потупваме по рамото и казваме: "Няма да плащате нищо." Мисля, че трябва да се вдигне горната граница.
- Какъв таван предлагате?
- Имаше най-малкото ангажимент, когато се въвеждаше тази система, да са поне 10 минимални работни заплати - около 1800 лв.
- Ако трябва да дадете еднозначен отговор на въпроса ще се намалят ли вноските за пенсия от 1 юли тази година, какъв ще е той?
- Еднозначният отговор е, че сме готови за три процента намаление на тази тежест от 1 януари следващата година, но не за сметка на пенсионните вноски. Има други съставки като например фонд "Безработица" и други. Пенсионната тежест в момента е 23% и предлагаме да си остане 23%. Ще намалим от другите, така че общата тежест да не е 35.5%, а да стане 33.5%, но да не е за сметка на вноската за пенсии.
- Ще предложите ли увеличаване при тавана на осигуровките?
- Ние го предложихме още при приемането на бюджет 2007, но не бяхме подкрепени в пленарна зала. Ако сега ще водим диалог с коалиционните партньори, той трябва да е при ясни параметри - не може да се прехвърля цялата социална тежест върху най-бедните и върху хората със средни доходи.
- Едно от решенията на конгреса е пенсиите да се увеличават по швейцарско правило. Какво означава това?
- Половината от ръста на осигурителния доход и половината от инфлацията. Това ще даде коефициента, с който да се индексират пенсиите от 1 юли всяка година. Това е т.нар. швейцарско правило, което в момента прави между 6 и 7 процента годишно.
Искаме също да актуализираме пенсиите на хората, които са пенсионирани преди 2001 г., като предлагаме три стъпки. Първата - от 1 октомври тази година да актуализираме пенсиите на хората за трудов стаж, получени преди 2001 г. Това ще струва на бюджета около 200 млн. лв. на годишна база.
Втората стъпка е да актуализираме и останалите пенсии, отпуснати преди 2001 г. на база осигурителен доход през 2005 г., което ще струва около 336 млн. лв.
И третата стъпка - всички пенсии да се актуализират на база осигурителен доход 2005 г. след 1 октомври 2009 г. Тези стъпки ще струват на бюджета общо между 700 и 800 млн. лв. Така че към 1 октомври 2009 г. да е решен проблемът с актуализацията на пенсиите, в това число и отпуснатите след 2001 г.
- Има ли направени разчети по тези мерки от Министерството на финансите за тяхното обезпечаване?
- Всички числа са синхронизирани с Министерството на финансите. Пари винаги могат да бъдат намерени, като вървим в няколко посоки. Една от посоките тук е, че искаме да дадем право на ръководителите на бюджетни организации да вдигат до 10% заплатите на работещите за сметка на вътрешно преструктуриране, оптимизиране на хората и резултатите. Не става въпрос за държавни фирми, а за бюджетни организации.
- Какво е вашето лично мнение - за или против плоския данък?
- Събраната информация по въпроса показва, че например в прибалтийските държави, които са въвели плосък данък, след това приходите към републиканския бюджет просто са пощурели.
Аз като икономист, виждайки резултатите за бюджета и резултатите за инвеститорите, смятам, че трябва да сме "за". Да не работим по идеологеми и щампи, тъй като в момента много хора ще направят опит да ме заклеймят като крайно десен. Не съм крайно десен.
- Обявихте създаването на фонд "Интелект" - какво представлява тази идея и колко ще струва реализирането й?
- Ако стартира от следващата година, годишно ще струва 18 млн. лв. Той ще се увеличава всяка година с нови 18 млн. лв. и към 15-ата година държавата трябва да внася в този фонд по 270 млн. лв. годишно, като всяко правителство би могло да регулира размера на вноската. Смятам, че е добър ход, тъй като се инвестира еднозначно и целево в образование, т.е. ако не учиш, не можеш да ползваш тези пари. Те ще отидат за други деца или в Сребърния фонд.
- Казвате, че е добър ход, но се създава впечатление, че представяте подобни идеи все преди избори?
- Няма политическа партия, която да не работи в условията на избори, ако не говорим за една друга партия отпреди доста време. Така че да се говори, че това, което правят партиите, няма отношение към изборите, е, меко казано, лицемерие.
- А не предрешавате ли донякъде бъдещите разговори с коалиционните партньори, не ги ли поставяте пред свършен факт?
- Конгресът дава мандат на ръководството си за разговори. С какъв мандат да отидем преди конгреса и после да се върнем на конгреса и да кажем, че коалиционните партньори ни разрешават да приемем този вариант ли - просто е несериозно. Освен това всеки ден чувам за атрактивни предложения от коалиционните партньори, които не съм чул да са съгласувани с нас. Ние сме самостоятелна партия.
- Как приехте думите на премиера, че няма да пита конгреса дали иска да останете в коалицията, че може да стане беля?
- Познавам прекрасното чувство за хумор на премиера и конгресът го оцени точно в такава посока. Но имайки горчивите аналози от един току-що проведен друг конгрес, сигурно не е хубаво да се пита и да се призовава да се вдигат ръцете.
- По време на дискусията обаче често се говореше за групички, лобита, криза. Как стоят нещата?
- Нещата стоят по най-нормалния начин и аз им се радвам. Тези неща се казват конкуренция. Във всички европейски партии се правят вътрешни избори, има остри противопоставяния. Ако един организъм убие конкуренцията си, следващото, което може да умре, е самият организъм. Да си спомним партията на Иван Костов, който беше изключил вътрешнопартийната конкуренция, но след нея си отиде и партията.
