"Проблемът, пред който е изправен той, е много различен. При мен беше по-лесно, защото виждахме иракските войски в Кувейт. Но дори тогава имаше опозиция. Много трудно беше да се получи подкрепата на французите... Всяко сравнение е неподходящо. Не ми харесват и тези определения за президента и Колин Пауъл, че водели "провалена дипломация"... Дразни ме и германската позиция. Познавам доста германци, които са много, много натъжени от позицията на своето правителство."
Относно различията с французите Буш-старши си спомня: "Винаги е имало търкания. Веднъж разговарях с група френски интелектуалци и им казах: "Вие ни смятате за арогантни, а ние вас - за французи." Те се спогледаха и вероятно си помислиха, че съм казал нещо много умно... Не е добре така, но животът си върви и ние трябва да сторим това, което се налага."
Запитан какво мисли за критиките, че US президентът не се съобразява с мнението на останалия свят, Буш-старши отвръща: "Изобщо не съм съгласен. Погрешно е да се мисли така. Когато си на възраст, знаеш, че нещата идват и си отиват, така че не се тревожа много. Всеки би искал да бъде харесван, да се разбира с дългогодишните си приятели и съюзници. Но накрая се налага да постъпиш правилно и ето защо изпитвам голямо уважение - не просто обич и привързаност - към президента; затова, че той успя да вземе тези трудни решения. Същото бих казал и за Колин Пауъл."
Най-много ме дразни този въпрос, отговаря Буш-старши, когато го питат дали сега не се разрешава проблем, с който е трябвало да се справи неговата администрация навремето. Тогава задачата не бе да се убива Саддам Хюсеин и да се окупира Багдад, припомня той.
Запитан как се чувства като президент, който изпраща войници на сигурна опасност, бившият американски държавен глава казва: "Това е най-трудното решение, пред което се изправя един президент. Първият път, когато аз трябваше да го направя, беше в Панама и тогава бях поставен на изпитание не само психически, но и физически. Но когато после отидох в болницата в Сан Антонио и видях войник, ранен при удара срещу Панама. Той ме поздрави и каза: "Единственото нещо, сър, което искам да направя, е да се върна и да служа на страната си." - и това дълбоко ме трогна."
