И зпитвали ли сте тихия ужас да обикаляте с личния си автомобил покрай колони плътно наблъскани МПС-та из центъра на някой голям град в търсене на място за паркиране?
И така в продължение на има-няма половин час - точно с колкото закъснявате за важна среща? Едва ли има средностатистически шофьор, който да не е попадал в подобна ситуация поне веднъж в живота си. И да не си е блъскал главата по въпроса как би могъл да излезе от този кошмар.
Безплатно е само сиренето в капана за мишки...
Истината е, че дойде моментът, в който жителите на най-големите градове в България ще трябва да приемат факта - местата за паркиране в центъра физически са по-малко от желаещите да спрат колите си и единственият изход е те да станат платени.
Най-вероятно включително и за живеещите в района. През следващите години не само жителите на София, но сигурно във Варна и Пловдив също ще трябва да се примирят с това, въпреки че най-трудно се приема превръщането на безплатния ресурс в платен.
По-често хората, но и политиците, предпочитат максимално да запазят статуквото - дори с цената на часове безплодно обикаляне в търсене на място за паркиране.
Според изследване на Центъра за икономическо развитие по проблемите на софийския трафик към началото на миналата година в града има регистрирани около 800 000 превозни средства. По данни от общината те са вече около 1 млн., което означава, че са достигнати прогнозните нива на моторизация, заложени за... 2020 г. (520 коли на 1000 жители).
В същото време транспортната система и физическите места за паркиране в центъра няма как да бъдат променени. Както повечето български градове, столицата е проектирана на моноцентричен принцип - основните пътни артерии са разположени лъчеобразно и почти целият трафик е принуден да минава през и без това задръстената зона.
Подобни проблеми изпитват и другите най-големи български градове, особено Варна, където по данни на общината броят на автомобилите през лятото нараства тройно до около 0.5 млн.
Единственият начин е
Цената на паркирането
в района да регулира търсенето и предлагането на места. Колкото по-висока става тя, толкова по-голям стимул ще има да се инвестира в алтернативни паркинги около централните градски части.
От общините се иска единствено да администрират разумно процеса. Те трябва да преценяват адекватно цените и местата на т. нар. синя зона. И трябва да помогнат за разширяването на предлагането на паркоместа, като определят подходящи терени и пазарно (и без кражби) състезават частни инвеститори, които да изграждат паркинги.
Общините и най-вече софийската са длъжници на гражданите по още една причина - търсенето на решение с паркирането е отлагано с години, през които столичният град е продължавал да "расте, но не старее".
Дълго време държавната и общинската администрация по-скоро се опитват да се борят хаотично с последствията от проблема с паркирането, отколкото да изтръгнат корените му. В годините на прехода ограничените инвестиции в тази област отиват за наказателни паркинги и "паяци".
При сегашната ситуация първо се предлага платеното паркиране, а алтернативните паркинги евентуално ще се появят в бъдеще, което не може да се нарече решение. Общинската администрация няма стимул да бърза в създаването на конкуренция на синята зона, защото си живее прекрасно с нея.
По принцип въвеждането на синя зона е стандартен подход, използван от общинските администрации в големите градове по света. Основният проблем покрай създаването й обаче е, че тя не би трябвало да е самостоятелна мярка. За да успеят настина да убедят гражданите, че безплатното вече става платено, общините трябва да гарантират:
- Пълна прозрачност на приходите;
- Ефективност на операторите на синята зона и на инвеститорите в паркинги, което може да се постигне само при отдаване на концесия, при това прозрачно и състезателно;
- Равно отношение към всички - наказване на спрелите неправилно и край на безплатното паркиране за колите на обществените институции, както и на злоупотребите с талоните за инвалиди;
И накрая, за тези, които ще преценят, че вече им е твърде скъпо да ходят с кола до центъра на града, общините трябва да имат
Алтернативно предложение
Общественият транспорт в повечето големи градове в момента не е алтернатива - нередовен е, хората понякога са твърде много, а мръсотията - нетърпима. Всичко това по причина, че общините са лоши мениджъри и са податливи на политически натиск да подържат "социално приемливи" цени в градския транспорт.
В същото време в повечето случаи (конкретно в София е валидно) допускането на частни транспортни компании по линиите е ограничено и това не позволява да се намери истинската цена за услугата, нито пък да се появят маршрутки (или по-големи бусове), които да са приемливи като бързина и удобства.
Ключовият въпрос е максимално либерално и пазарно да бъде изграден бърз обществен транспорт от периферията на центъра към неговата сърцевина и да се популяризира така наречената система
park&ride
според която гражданите и гостите на централните градски части оставят автомобилите си в буферни зони по периферията на центъра. Специално в София такива се предвиждат около станциите на метрото.
Подобна мярка се предлага и в доклада на Центъра за икономическо развитие, като авторите говорят и за преференции за паркиралите при ползване на градския транспорт, като дават за пример практиката в Кралство Белгия, където пътуването в двете посоки е безплатно с квитанцията за паркиране.
За да се случи на практика системата park&ride, остава да се реши още един изключително сериозен проблем - ефективното прилагане на ограниченията в рамките на синята зона.
За нещастие в този процес са замесени две страни, които трудно си сътрудничат - общинските администрации и КАТ. Но без нарушителите да бъдат ефективно и цивилизовано наказвани (не с вдигане с паяк, а с глоба, която да има как да бъде събрана), платеното паркиране няма да проработи.
Следователно няма да има шанс за въвеждане на ред в паркирането и облекчаване на трафика в центъра на големите градове.
