Църквата извършва поклонение пред Светия честен Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.
През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий.
Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.
Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".
Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.
Със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.
През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.
През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Йерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.
След 14 години император Ираклий върнал тържествено Кръста в Йерусалим след победата си над персите.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
Според народните представи Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.
Често българите казват, че с Кръстовден настъпва есенният сезон; времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.
В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци, припомня БНР.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
