С оциалният ДДС е вече факт в Германия и Дания, а във Франция е обект на проект. Може ли това да представлява разрешение на проблема с обществения дефицит и не представлява той опасност за потребителите?
Във Франция се говори, че заради социалния ДДС десницата е загубила около 50 места в Националното събрание. В действителност идеята за увеличаване на ДДС в полза на социалните разходи се появи между двата тура на парламентарните избори.
Целта на социалния ДДС е да финансира отчасти социалната защита на хората, а в замяна фирмите се възползват от намаляване на социалните отчисления.
Противниците на социалния ДДС се опасяват от
скок на цените, чийто първи жертви ще бъдат потребителите
Това бе и основният страх в Германия, където на 1 януари 2007 г. ДДС бе увеличен с 3 %.
Хората очакваха намаляване на потреблението и покачване на цените. Шест месеца по-късно опасенията се оказват напразни, тъй като германската икономика се развива добре, а потребителите отново имат самочувствие.
Уве Клайн е регионален директор на Федерацията на търговците на дребно смята, че след шест месеца търговците понесоха добре увеличаването на ДДС.
"През януари и февруари те положиха усилия покачването да не окаже незабавно въздействие върху цените. За тази цел прибегнаха до намаления и специални промоции и така избегнахме шока, от който се опасявахме", обяснява той.
Все пак някои сектори пострадаха повече от ДДС, който от 16 стана 19%. През първото тримесечие бяха регистрирани 9% по-малко продажби на нови автомобили.
Много германци обаче споделят, че са избързали с покупката на автомобил съвсем съзнателно и са я изтеглили в края на 2006, за да избегнат увеличения ДДС.
Решението за увеличаване на ДДС бе взето през 2005 и се очаква да донесе на държавата
24 млрд. евро, с които ще бъдат финансирани социалните разходи
без да се увеличава тежестта за предприятията.
В Швейцария, както и във Франция, въвеждането на социален ДДС е все още само проект. Осигуровката, която би могла да се възползва от евентуален социален данък е осигуровката за инвалидност.
Тя гарантира минимален доход за всеки, който се окаже неспособен да работи заради физически или психически недъг. Осигуровката се финансира с отчисления от заплатата на всеки човек, но това се оказва недостатъчно.
Така дойде и идеята на десноцентристките партии, към която не са безразлични и социалистите, ДДС да се увеличи с 0,7%, за да се напълнят касите на осигуровката за инвалидност, чийто дефицит възлиза на 1 млрд. евро.
Срещу тази идея обаче се обявиха от крайната десница, която настоява за преразглеждане на самата осигуровката за инвалидност.
През 2006 г. България прие нов закон за данъчното облагане, изготвен в съответствие с европейското законодателство, според което ставката на ДДС не може да бъде по-малко от 15%, а намалената ставка - не по-малко от 5%.
На този етап България запазва ДДС на 20%, но има вероятност
този процент да слезе с два пункта
Правителството обмисля данъчна ставка от 18% за 2008 г. и това зависи от данъчната система.
Остават и противоречиви елементи при облагане на книгите, лекарствата, помощните средства за хората с увреждания.
Почти в цяла Европа има тенденция за намаляване на ДДС върху печатните издания и редуцирана ставка за книгите: в Германия - 7%, в Гърция - 4%, но у нас тя не намалява.
Нещо повече, в първата година на еврочленството, ДДС се начислява и върху учебниците, освен ако те не се продават от самите училища и университети.
Исканията за нулев ДДС върху хляба, лекарствата и учебниците не бяха приети при гласуването на бюджета за 2007 г.
Но както и в други страни, така и у нас има ниски, редуцирани или нулеви ставки на ДДС за някои стоки и услуги. От началото на годината хотелиери и ресторантьори са доволни от намаляване на ДДС на 7%, с което правителството оказа подкрепа за туризма като приоритетен отрасъл.
В края на юни тази година съдът спря временно начисляването на ДДС на правната помощ, която оказват адвокати и нотариуси.
Според икономиста Георги Ангелов намаляването на ДДС за някои "социални" стоки означава ефективно намаление на цените на тези стоки не само за бедните и нуждаещите се потребители, но и за богатите и заможните и се получава неефективен социален ефект.
В този смисъл тази социална политика е значително по-скъпа за данъкоплатците в сравнение с прякото подпомагане на нуждаещите се.
Може би затова правителството реши автомобилите за хора с увреждания да се облагат с ДДС.
Социалното министерство пое ангажимент да плаща допълнително за техническото оборудване на тези коли.
