Т ози месец се навършват 70 години от мащабните сталински чистки. През 1937 г. "Кремълският касапин" премахна и най-малките следи от съдебно производство.
Скандалните "специални тройки" на Сталин - система на правосъдие, при която смъртните присъди се одобряват без разискване, отнеха живота на над 436 000 души годишно.
Предвиждаше се на възпоменателните церемонии да бъде отдадена почит пред паметта на жертвите.
Церемонията, организирана по-рано този месец в Бутово, мястото на масовите убийства в покрайнините на Москва, обаче разкри желанието на правителството да отклони общественото внимание от терора и неговите извършители.
Руската православна църква ръководеше религиозната служба по случая, съсредоточена обаче върху мъченичеството на екзекутираните, но не и върху престъпленията и техните извършители.
В интервю преди около три години главният свещеник на църквата в Бутово заяви, че според него е най-добре да не се прави разлика между разстреляните и техните екзекутори. По думите му
Човек не бива да търси кой е бил прав и кой не
Подобна прошка може да е уместна за църквата (като светска личност не съм в състояние да отсъждам), но не е полезна за нацията. Поне не и преди възпоменанието да е станало национална кауза и всички жертви, както и извършители, не бъдат поименно назовани.
Русия не разполага с национален паметник или музей, посветен на масовите убийства на съветски граждани, които десетилетия наред бяха ръководени от Комунистическата партия и държавните служби за сигурност. Няма и национален център, в който историческите документи за масовите репресии да са достъпни за обществото.
От края на 80-те години различни групи и отделни лица работят за събиране на тази информация, но усилията им остават некоординирани.
Част от събраните данни биват откривани къде ли не, понякога и на странни места като управлението на едно от централните московски гробища, където някои от екзекутираните били кремирани.
В прашен килер се намират купища дебели албуми, чиито страници са изпълнени с кратки бележки за хората, застреляни от палачите на Сталин. Към някои от бележките има снимки, за друга част от жертвите можем само да гадаем как са изглеждали.
Правителството на Владимир Путин е против разкриването
или разследването на престъпленията на комунистите. При управлението на Путин Федералната служба за сигурност (ФСС), наследник на КГБ и предишните съветски тайни служби, си възвърна силата.
ФСС заема кабинети над мазе, в което невинни хора са били измъчвани и разстрелвани по времето на Сталин. Днес агентите на ФСС наричат себе си "чекисти", псевдоромантичното название на агентите на службите за сигурност от времето на Ленин, Сталин и Брежнев.
Склонността към насаждане на национализъм също играе роля. "Съществува официална тенденция към обрисуване на миналото като поредица от победоносни или положителни събития, а терорът просто не се вписва в картинката", ми каза Арсени Рогински, председател на правозащитната организация "Мемориал".
Организацията е събрала и направила обществено достояние архивни материали за масовите репресии.
"Мемориал" бе основана в края на 80-те, когато руският народ опита да се изправи лице в лице с последствията от десетилетията на тирания: ликвидацията на аристокрацията, избиването на селяни и свещеници, депортацията на етнически малцинства, убийствата на артисти, интелектуалци, членове на комунистическия елит и съветски военни командири.
Тогава хората знаеха кой извършва престъпленията, а лозунгът "Долу КГБ" често бе скандиран на огромни митинги в Москва в годините на перестройката.
Днес руското общество до голяма степен е загубило интерес
да разбере какво е тласнало страната към кървавото безумие на самоунищожението. Хората може и да са наясно с мащаба на масовите убийства, но предпочитат да не задълбават в това.
При проучване на общественото мнение, направено от социологическия център "Левада", над 70% от анкетираните са заявили, че смятат извършения от Сталин терор за политическо престъпление, за което няма оправдание. Почти толкова обаче смятат, че "днес не е разумно да се търси чия е вината".
Малко са посетителите в Бутово, където над 20 000 души са били екзекутирани между 1937 и 1938 г., понякога по 500 на ден. Мястото принадлежи на Руската православна църква, която е изложила на показ имената на убити духовници и църковни служители.
В памет на всички останали жертви - друговерци или атеисти, стои малка плоча, поставена през 1993 г., с кратък надпис, посочващ, че "хиляди жертви на политически репресии" са били разстреляни и погребани там.
Изглежда логично църквата да ръководи възпоменанието
В Русия висшият православен клир традиционно е бил в хармония с управниците, независимо колко жестоко е бил третиран народът.
Днес може да се разчита на църквата да се справи с деликатния въпрос за масовите убийства в трудово-изправителните лагери ГУЛАГ и да предаде скритото послание на правителството: оплакването на жертвите е приемливо в известни граници, широки обществени дебати обаче са нежелателни.
Чертаенето на паралели между миналото и настоящето не се препоръчва. "Споменът за терора се изтласква от публичното пространство", отбелязва Рогински.
Държавите, надяващи се да накарат Русия да признае вината си и да се извини, трябва да имат предвид следното:
Руският народ е този, който най-много е страдал от ръката на управниците си. И ако като нация ние няма да държим никого отговорен за скръбта, изтезаването и смъртта на нашите сънародници, как бихме признали вина за злините, причинени на други страни?
В началото на 1936 г. шефовете та НКВД решили да бъде създадена специална зона за разстрели в Бутово, тъй като подземията на затвора в Любянка вече били претоварени.
Бутово било селище край Москва, нещо като собственост на НКВД. Теренът бил грижливо ограден, а на населението било съобщено, че се прави полигон, на който ще бъдат изпробвани нови видове оръжие.
Броят на политическите процеси постоянно растял, броят на смъртните присъди бил огромен. По указание на Сталин било прието специално решение на Политбюро на ЦК на КПСС за подготовка на масови разстрели и в началото на юли Н.С.Хрушчов докладвал, че московската партийна организация е изпълнила задачата.
